Пърси Джаксън

Истината

След закуска Сабрина, Пърси и Анабет се разходиха по брега на морето и разговаряха.  Пред тях се появи съобщение по Ирида. Полубоговете видяха Посейдон на своя трон.
-Пърси! Здравей! О, и Анабет! Ъмм и Сабрина...-каза богът на моретата.
-Здравей татко!-каза Пърси.
-Здравейте, господарю на моретата и океаните!-поздрави Анабет.
Само Сабрина не каза нищо. Тя просто не знаеше какво да направи.
- Причината, по която ви пращам съобщение е, за да обясня всичко на Пърси и Сабрина. Анабет ще ни оставиш ли насаме?
-Да разбира се.-отговори дъщерята на Атина.
Щом Анабет се отдалечи, Посейдон заговори:
-Откъде да започна.
-Например от въпроса коя съм наистина аз.-проговори Сабрина. Пърси беше изумен. Не беше чувал никого да говори така на бог и то на собствения си баща. Посейдон не изглеждаше учуден и отговори спокойно.
-Ами малко е сложно... С две думи вие сте брат и сестра.
-Ъм, това вече го разбрахме, тате.-каза Пърси.
-Да, да, но има и още. Какро знаете майката на Сабрина е Афродита. Когато богинята на любовта разбра, че ще си имаме дете, тя не искаше да го износва и заради това те предаде на простосмъртна. Аз знаех, че Пърси ще се роди след осем месеца и решихме да дадем детето на твоята майка, синко. Вие се родихте на един и същи и ден в един и същи час. След това обаче нямаше как да оставим Сабрина с брат си, защото щяхте да привлечете прекалено много чудовища. Все пак не знаехме колко ще е силна дъщеря ни. Затова я оставихме в дом. И до днес съжалявам за постъпката си, но трябваше.
Настъпи неловка тишина. Беше нарушена от Пърси:
-Майка ми знае ли за Сабрина?
-Тя смяташе, че Сабрина не е оживяла.
-И не ми е казала?!
Сабрина стоеше кротко и обмисляше историята. Най-накрая проговори:
-Какво съм аз?
-Ти си моята най-любима дъщеря.-каза мило Посейдон.
-Освен това.
-Аз... не мога да ти отговоря.
-Знам, че Пърси владее моретата и океаните. Дали и аз ще мога?
-Сигурно-отговори Посейдон.-Сабрина, можеш да бъдеш най-могъщата тук или да нямаш никакви сили. Трябва да действаш бързо, за да имаш време да се упражняваш. За да си велик ти трябват много упражнения и време, което вие нямате.
-Колко окуражително-рече Пърси.
-Всичко ще ви се изясни-каза Посейдон.- Много трябва да внимавате! Аз трябва да тръгвам, затова довиждане!
-Чао, татко!
И така Сабрина и Пърси се върнаха в хижата на Посейдон, за да обсъдят случилото се.

И това беше третата глава. Дано ви е харесала.