Пърси Джаксън

Край

-Още не мога да повярвам!-рече Сара.
-Всичко има логика! Как не се сетих по-рано?!-възкликна Анабет.
-Има ли нещо за ядене?-попита Матео.
Всички го изгледаха кръвнишки.
-Как може да мислиш за храна в такъв момент?-попита Анабет.
-Когато съм напрегнат, огладнявам.-вдигна рамене Матео, в знак на безсилие-Брадли, сигурен ли си, че си добре?
-Да! Казвам ви, добре съм.
-Да използваш украшенията на Кримала е много опасно!-рече Анабет-при всяко едно желание губиш част от себе си. Накрая единственото останало от теб ще бъде тяло без душа!
-Знам, мамо!-рече подигравятелно Брадли.
-Не е смешно, Пери! Разбери, че е опасно!
-Вижте, Пърси и Сабрина идват!-рече Сара.
-Как си?-питаха всички.
-Страхотно.-отговаряше Сабрина.
-Разказвай как се съживи?-попита Матео.
-Матео!-скастри го Сара.
-Ох, добре де...
-Не, спокойно!-усмихна се Сабрина-Разбрах какво прави моето колие. То....
-И ние също.-прекъсна я Брадли-Аз използвах гривната си.
-Не говоря за желанията. Тъй като аз съм дъщеря на богове, но ме е родила смъртна, не съм богиня докато не се преродя. Когато ме убиха, аз носех огърлицата си и тя го стори.
-Но това означава, че си богиня!-възкликна Анабет.
-Да.- отвърна засмяно Сабрина.
-Значи и Брадли ще бъде бог!-рече Матео.
-Само, ако умре, носейки гривната си в битка.
- О, Сабрина!-разплака се Анабет и я прегърна с всички сили. Всички се присъединиха.
-Ще ме смачкате!-смееше се дъщерята на Посейдон.
Накрая се пуснаха. Пърси погледна към сестра си. В неговите очи се четеше толкова обич. Братска обич. Личеше си, че той щеше да направи всичко, за да защити сестра си. Дори и тя да е богиня.

-Ще ми липсваш.-рече Пърси.
-И ти на мен.-отговори Сабрина.
-Обещай, че ще се обаждаш!
-Обещавам!
-Не искам да те пускам...-каза Пърси.
-Аз също, но трябва да вървя. Знаеш какви стават боговете, когато трябва да чакат. Ядосват се доста.
-Знам.... О, Сабрина... Ти си моята единствена истинска сестра. Как да те пусна след всичко, което преживяхме?
-Точно заради това трябва да ме пуснеш. Аз вече не съм същата Сабрина.
Дъщерята на Посейдон пусна брат си и се запъти към водата. Малко преди да скочи каза:
-Писано ви е, на теб и на Анабет да преминете през много препятствия, но накрая ще бъдете щастливи. Също така, се пазете от новото зло, което е надвиснало. Ще ви се наложи да се разделите за дълго време, но накрая всичко ще завърши добре. Предай на Джейсън, Лио, Пайпър, Франк и Хейзъл много успех.
След тези думи, Сабрина скочи във водата. Пърси беше зашеметен. Какво беше това?

-Ще се наложи да изтрием спомените ви за това пътешествие.-каза Хирон.
-Но защо?-попита Пърси, който още мислеше за думите на сестра си.
-Ако помните този подвиг, ще попречи да направите друг. Наложимо е. Няма да си спомняте нищо от тази седмица.
-Чакай... Дори и за Сабрина?!!-възкликна Анабет.
-Дори и за нея.
-Но това не е честно!-каза Пърси.
-Напротив-усмихна се Хирон и изтри спомените на Анабет, Пърси, Матео и Сара.
А Брадли? Той отиде да живее на Олимп, чакайки да се докаже в битка, че е достоен за бог.