Пърси Джаксън

Става все по-объркващо

-Хуууу-опита се да се успокои Сабрина.
-Сабрина, имала ли си чувството, че чуваш моите мисли?-попита внезапно Пърси.
-Като се замисля.... Д-да.
-Ще прозвучи откачено, но май имаме телепатична връзка.
-Това хубаво ли е?
-Ами, ако аз...така де...ритна камбаната...гушна букета....
-Продължавай!
-И ти също ще....
-Оу....
-Но, не се безпокои!-рече Пърси уж, за да успокои Сабрина.
Приготовленията за подвига не бяха нищо особено.
Сабрина, Пърси, Анабет, Сара, Матео и Брадли излязоха от портите на лагера.
-А сега на къде?-пита Сабрина.
-Да попитам майка ми?-предложи Брадли.
-Ти разговаряш с нея?-учуди се дъщерята на Венера.
-Понякога... Ооо, Велика богиньо Диана, отговори ми!
Във въздуха се появи нещо като екран, на който се виждаше едно момиче.
-Но това не е Диана!-рече Сара.-Аз съм виждала майка ми. Това не е тя!
-Вярно е, скъпа Сара.-каза богинята-Аз съм Артемида.
-Но как...
-Аз повиках майка ми-рече Брадли.
-И майка ти се появи. Аз съм твоя майка. Ще раз...
-Я чакайте малко!-прекъсна Артемида, Анабет- Сетих се нещо! Не знам от къде го знам... Има два лагера, нали богиньо? За полубогове.
-Браво Анабет!-поздрави я Артемида.
-Когато Минерва дойде в лагера тя отрече да съм ѝ дъщеря. Това не означава ли, че майка ми е Атина, бащата на Пърси е Посейдон и родителите на Сабрина са Афродита и отново Посейдон?
-Ами... До някъде... За Сабрина... И Брадли... Мисля, че е крайно време да научите. Майката на Сабрина наистина е Венера и Брадли е мой син, което ви прави полу римляни.
-Я чакайте малко!-рече Пърси.- Каква е тази работа с римски и мисля, че...гръцки? Богове.
Анабет обясни на останалите за двата облика на боговете.
-Уау!-тихо казаха Сабрина и Сара.
-А сега. Трябва да спасите света от Уран. Внимавайте! Сега ще дойдат моите ловджийки, за да ви покажат пътя.
След миг картината изчезна.
Настъпи мълчанке. Беше нарушено от Брадли.
-Това означават знаците по ръцете ви!Аз имам същия като на Сабрина. Вашите са малко по-различни. Вие принадлежите на лагера на Нечистокръвните и затова имате такива златни неща по ръцете. А ние със Сабрина... Не знам къде принадлежим... Все пак нямаме надписи като римляните, но имаме подобни на гърците... Ох, обърках се...
-И аз!-призна Сабрина.
-Също така по вратовете на Пърси и Анабет има огърлици, които са странни. Явно са от другият лагер.-рече Сара.
-И се бият странно. Малко като Брадли-добави Матео.
-Ами моята огърлица?-пита Сабрина.-Никой няма такава...
-Почти...-призна Брадли и извади една гривна от чантата си.
Фигурката беше същата.
-Но как...-не можа да довърши Сабрина.
-Става все по-объркващо.-отвърна намръщено Пърси.
-Предлагам ви да изчакаме ловджийките на Артемида и да питаме тях.-каза Сара-Съгласни?
-Да!-всички отговориха заедно и се засмяха.
-Ето ги!-посочи Матео.
И наистина към тях се приближаваха няколко момичета, целите екипирани.

Ето я десетата глава. Съжалявам, че се забавих с нея, но ми трябваха идеи. Е това беше от мен за сега и до скоро!