Пърси Джаксън

Заминаването

На следващия ден, Анабет, Пърси и Сабрина трябваше да тръгнат рано сутринта. Сабрина беше най-притеснена, защото нямаше представа какво се прави на един подвиг. Вярно, че беше чула за Пърси и неговите приключения, но все пак...
-Хей!-появи се от някъде той.
Сабрина кимна.
-Я кой е мълчалив.-рече Пърси- Виж, знам, че си разтревожена. Чувстваш се несигурна в себе си. Не знаеш дали ти си избраната. Спокойно. Знам какво е чувството. Трябва само да се успокоиш.
-Мерси, Пърси... Хммм... Откъде знаеше точно как се чувстам?
-Ами, просто го почувствах. Усетих изведнъж чувство на тъга. Сякаш чрез телепатия... ъъъмм...Трябва да говоря с Хирон.
-Но защо?-попита Сабрина, но Пърси не отговори. Той тръгна към Голямата къща с бърз ход.
Сабрина нямаше представа защо Пърси изведнъж се разбърза толкова. Тя стегна своя багаж, който представляваше две тениски, амброзия, шишенце пълно с блестяща течност и рабира се нейното колие.
През това време Пърси беше при Хирон и му разказваше за телепатията между него и Сабрина.
-Това е напълно възможно.-рече кентавърът.
-Значи менжду нас има такава връзка, каквато имаме аз и Гроувър?
-Да, момчето ми.
-Еха...
-Ти тръгвай, защото те очаква приключение.
-Прав си, Хирон.
И така Пърси намери Анабет, която беше облечена с тениската си с логото на лагера. Те отидоха до хижата на Посейдон.
-Пърси на къде се разбърза преди малко?-попита Сабрина.
-Сетих се, че трябва да кажа нещо на Хирон, но вече всичко е наред.-отвърна Пърси.
-Добре тогава.-вдигна рамене Сабрина.-Е, откъде ще започнем търсенето? Та ние не знаем даже каква е заплахата, която е надвиснала над нас!
-Винаги е така.-рече Анабет.-Първата ни работа е да помислим какъв ще е нашият превоз.
-Хммм...-зачуди се Пърси.
-Какво ще кажете за морето?-предложи Сабрина.
-Добре. Да пробваме.-рекоха Пърси и Анабет в един глас, след което се изчервиха.
Когато Пъси, Анабет и Сабрина стигнаха до морето, дъщерята на Афродита имаше пълната представа какво трябва да направи. Тя се протегна над морето и рече:
-Моля те татко! Помогни ни с някакъв превоз! Ще сме ти много благодарни!
След няма и секунда пред тях се показа прекрасна каляска теглена от три бели коня. Цялата каляска бе направена от вода заедно с животните. Гривите и опашките им бяха сътворени от пяна. Всичко изглеждаше прекрасно. Точно като за някоя принцеса. Пърси си помисли, че тази каляска е направена за Сабрина. И тя както момичето изглеждаше великолепно, но и някак могъщо. Синът на бога на моретата благодари на баща си и всички лека-полека започнаха да се качват в каляската. На Анабет и беше най-трудно, но все пак всичко премина без щети.
След като се качиха, каляската потегли без никой да я управлява.
-Посейдон ще ни напътства.-рече Пърси.
И така те потеглиха към ново приключение.

Дано главата да ви е харесала!