Маркетингови конспирации?

183 15 16
                                    


Професор Пенчо Заднев отвори входната врата на университета и прекрачи прага ѝ. Той изтърси снега от ярко жълтият си дъждобран и го захвърли на земята, все пак нямаше никой в цялата сграда освен него, студентите, които той извика извънредно на лекции и портиерката, която бе дошла само за да отключи. 

Днес бе 3 март, националният празник на България и университетът трябваше да е затворен, но тъй като професор Заднев бе в града и нямаше социален живот, беше решил да развали празника за студентите си, принуждавайки ги да учат през почивните дни, заплашвайки ги със скъсване на изпитите и че няма да им даде заверки. 

Обикновено той пробутваше работата си на асистентката, която сама му водеше часовете и днес щеше да е първият път, в който студентите щяха да го срещнат лице в лице.

Професорът хвърли и чадъра си на земята, точно до дъждобрана. За всеки нормален човек ходенето с чадър и дъждобран едновременно би изглеждало напълно ненужно, но не и за професор Заднев. Всъщност ненужно е най-добрата дума, с която човек може да опише него и... специфичните му чарове.

Той въздъхна и промърмори нещо под носа си, докато взимаше ключовете, оставени от портиерката близо до вратата. После запали цигара и се запъти с много бавна скорост и леко накуцване към стая 106.

- Леле, този университет вони ужасно - възкликна той, заради силната и задушлива миризма, която можеше да се опише като нещо гнило, лекарски кабинет и... какао? Може би портиерката е чистила или просто е разляла нещо.

Докато стигна до вратата, старият професор беше изпушил цялата цигара. Той се почувства облекчен, защото миризмата не се усещаше на втория етаж. Старецът влезе в стаята, остави малкия си сив куфар на бюрото и погледна към класа си.

- Аз съм професор Пенчо Заднев.

От няколко места в стаята се чу подхилване.

- Приятно ми е да се запознаем, мои прекрасни и любознателни ученици. Преди да ми се представите, ти! Пухкавият, на петата банка! Рекламното лице на Орбит, изплюй дъвката и се изправи. Ти, дето си подшушваш нещо на приятелките и изглеждаш изненадващо мъжествено! Не се усмихвай, че ме плашиш... Станете, ти и приятелките ти. Добре, тъй като името ми ви е много смешно, ще ви намаля оценката след днешните презентации. Седнете си.

Дъхът на смърттаWhere stories live. Discover now