Дъхът на смъртта

Изстрелът

Маги, Петя и Кити се запътиха към първия етаж.

- Можеш ли да повярваш, че другите предпочитат да останат в училището вместо да бягат? - каза Маги.

- Всичките са идиоти - отвърна Кити с типичния си тон и изтри сълзи от очите си. - Шабан се мисли за някакъв инспектор, Георги му казаха, че ще пипне пистолет и веднага припна, а другите две го следят кат овце.

- Кити, ти се разстрои изненадващо много за Валерий. Имам предвид, на всички ни е кофти -започна да говори Петя. Не изглеждаше да ѝ е чак толкова кофти, беше твърде заета да мисли за собственото си спасение, - но не очаквах точно ти да...

- Че ще ми пука ли? И аз съм човек!

- Но най-вече за него?

- Виж, винаги бях ужасна с него и сега не мога да му се извиня... Има ли значение? Защо ми говориш за това? - гласът ѝ прозвуча хрипливо и тя извърна глава.

- Извинявай.

- Мислиш ли, че трябваше да се опитаме да принудим останалите да дойдат с нас? Може да умрат тук? - попита Петя.

- Те си избират. Имам съпруг и син, не мога да си рискувам живота, за да ги разубеждавам от глупостите им - отговори Маги. - Тихо сега, дайте да внимаваме, за да не се натъкнем на убиеца или каквото там има!

Момичетата слязоха внимателно на първия етаж и се придвижиха първо до задната врата, но тя беше заключена, затова тръгнаха към входа на университета. Макар че постоянно им се струваше, че чуват някакви стъпки, стонове или други странни звуци, етажът беше напълно празен и тих, като изключим звуците от ветровете и гръмотевиците отвън. Изглежда, параноята ги бе стиснала за гърлата. Дишането им ставаше все по тежко, заради страха и вонята на етажа, сърцата им биеха бързо и коленете им трепереха.

Точно преди да стигнат до входа, момичетата чуха изстрел от пистолет...

- Дали... - попита Кити.

- Да бягаме! - отвърна Петя.

***

Малко по-рано.

Шабан, Георги, Яна и Жана се качваха по стълбите, водещи към офиса на директора на третия етаж.

- Може ли да те попитам нещо? - рече Шабан.

- Питай - отвърна му Георги.

- Защо дойде с мен?

- Заради това, което каза. За отровата имам предвид. Не мога да си го обясня по друг начин.

- Ами ако наистина са някакви духове? - добави Яна.

- Ами тогава сме прецакани - започна да се хили пълното момче. - А и знам, че няма да ни оставиш, Шабане.

- Благодаря... - отвърна той и впи очи в пода.

- К'ви са сладки - прошепна Жана в ухото на приятелката си.

След известно време групичката стигна до офиса на директора. Врата беше от масивен дъб и на нея висеше позлатена табелка с името "Борис Борисов Борисов". Пред нея имаше и едно малко персийско килимче. Директорът на университета винаги се опитваше да направи добро впечатление. Неговият хъс понякога му печелеше подигравки - заедно с името му, - ала правеше чудеса за финансите и имиджа.

Шабан опита да отвори вратата, но тя беше заключена.

- Е. това се очакваше - каза Георги.

- Добре, ще разбия вратата! Приготви си пистолета, защото убиецът може да е вътре.

- Добре, готов съм.

Георги махна предпазителя на пистолета и го държеше с дулото нагоре. Ловната дружинка го бе учила да е в готовност, но никога да не насочва заредено оръжие към ближния си. Двете момичета се отдръпнаха, едното взе пожарогасителя - стоящ на стената вляво, - а другото застана зад нея. Всички се спогледаха и си кимнаха.

- На три разбивам, ако има някой го напълни с желязо!

Шабан направи няколко крачки назад, преброи до три, засили се и хвърли цялото си тегло към вратата, удряйки я с рамо. Тя не помръдна, но за сметка на това цялата му дясна страна запулсира болезнено.

- Ох, ох, ох - започна да подскача той. - Това изглежда по-лесно във филмите.

- Защо не използваме това, за да откъртим дръжката? - попита Яна и подаде пожарогасителя.

- И може да ритнеш, краката ти тря'а да са по-здрави - добави Жана.

Шабан удари дръжката няколко пъти и тя се счупи, после върна пожарогасителя на момичето, засили се и ритна вратата с всичката си сила. Болезнена вълна пропълзя от стъпалото му нагоре, но врата се отвори. Шабан се премести настрана, Георги видя човешка фигура зад бюрото - намиращо се директно пред прозореца - и извика:

- Яж ми желязото! - и стреля.