Дъхът на смъртта

Трясъкът

Първа стана Петя. Тя взе анкетата си, която бе поставена в червена папка на цветенца, и застана от лявата страна на бюрото, възможно най-близо до професора.

- Добре, аз ще представям първа - каза тя с усмивка и накланяйки глава.

- Само да Ви чета въпросите, които съм записала ли?

Проектът представляваше примерна анкета, която студентите трябваше да изготвят. 

- Можеш да ми разкажеш и как ловим вещици в България...

- Ама ние не сме учили тази тема? - отвърна стъписано момичето. 

- Шегувах се, момиче - отвърна професорът и превъртя очи толкова пресилено, че сякаш щяха да изскочат от черепа му. Макар че шегата беше очевидна, дрезгавият глас и монотонният тон на Заднев винаги звучаха еднакво, така че беше трудно да се разбере кога се шегува.

Петя се засмя и пипна рамото на професора.

- По-добре не ме пипай, че съм крастав. Чети си въпросите, започвай преди да ми порасне брада.

Тя отвори папката си. Листовете бяха сини, а в горната част на всеки лист беше изрисувано логото на университета. Студентката започна да чете.

След известно време тя приключи с презентацията. Всички присъстващи ѝ ръкопляскаха, не защото анкетата ѝ бе толкова добра, а защото просто така бяха свикнали.

Заднев рече:

- Какво сте се разпляскали? Да не изпуснах нещо интересно? - в стаята настана мълчание. - Та, имам няколко критики. Първо, имаш твърде много отворени въпроси, никой няма да стои и да се обяснява два часа!  - Шабан се усмихна в задната част на стаята. - И въпросите ти не са свързани с темата. Знаеш ли изобщо за какво става въпрос в предмета ми?

Петя нямаше никаква идея какъв беше смисълът на предмета маркетингови конспирации. Тя просто гледаше към класа си, сякаш очакваше някой да я спаси.

- Вместо да ми събираш цветни листчета и папки, вземи да помислиш! Нали имаш мозък в тая глава. Каква е целта на предмета ми? Има ли изобщо цел? - той се засмя мощно, след тези думи. Смехът му звучеше като корабна сирена, която получава астматичен пристъп.

- Та, к'ва оценка искаш?

- Ами аз се надявам на шест...

- Аз пък се надявам Дядо Мраз да ми прати Снежанка, че да я фана на лежанка - сирената запищя отново. - Сега ще видим какъв ти е късметът! - каза Заднев, когато спря да се хили, изваждайки червено зарче от задния си джоб. Той го хвърли на бюрото и то се приземи на 3. Заднев прибра зарчето си и записа оценката в протокола.