Разклонени пътища

48 12 0
                                    

Тялото на Заднев стоеше с лице надолу до Валерий. Студените му избледнели пръсти, все още стискаха дръжката на пистолета. Лицето му бе замръзнало със същата гневна гримаса, която носеше, когато излезе през вратата. 

- Какво по дяволите се случва тук? - възкликна Георги задухано.

- Нямам идея - отвърна Шабан, забърсвайки кръвта от носа си с ръкав.

Студентите огледаха тялото на мъртвия си професор. Под дрехите мускулите му бяха изненадващо твърди, като изключим биреното шкембе. Нямаше никакъв знак за насилие, нито рани, нито признаци на борба.

- Съжалявам... не си ти убиеца, нали?

- Не, няма как да съм аз. А и ако бях аз, нямаше да ти споделям нищо, което да ме хвърли в подозрение. А и все пак аз те ударих. Не знам какво ме прихвана, не можех да се контролирам. 

- Аз също... 

Шабан се изправи и подаде ръка на Георги. Той се надигна и го прегърна, правейки типично мъжкото потупване по гърба, казващо: "обичам те, ама не по оня начин". Тогава един глас ги прекъсна:

- Съжалявам, че прекъсвам броманса ви, обаче има два трупа до вас! - гласът бе на Кити.

 - Чакайте малко - започна да говори Петя, - ама още не знаем как са убити? Всички бяхме заедно по групички. 

- Не знам, но трябва да се махаме от тук, после ще му мислим - предложи Маги, Петя и Кити веднага се съгласиха.

- Ами ако истинския убиец ни чака до входа? - рече Яна.

- Не можем да останем тук! Ако не си забелязала ни избиват - извика Кити.

- А и с тези счупени прозорци, ако останем ще замръзнем - добави Петя.

Шабан чак сега забеляза студения вятър, който влизаше в стаята. Гръмотевиците бляскаха все така ярко и снежната покривка се издигаше все по-нагоре. 

- Поне вече знаем, че портиерката със сигурност е виновна, никой друг не е можел да докосне Заднев! - каза убедено Маги. - Предлагам да тръгваме към входа, даже кучката да се появи, ще можем да я победим.

- Това не е задължително - рече Шабан.

- Какво имаш предвид?

- Вижте Заднев. Той е умрял веднага, след като ни заключи вътре. Ключът от вратата е в джоба му, а пистолетът в ръката. Няма рана, няма белег, но е мъртъв. Не виждам как може да го е сторила, без да остава белези или улики. Може да са отровени, няма друго обяснение.

Дъхът на смърттаWhere stories live. Discover now