Дъхът на смъртта

На живот и смърт

В офиса, Шабан седна пред компютъра и върна записа на камерата, гледаща към входа, назад, докато стигне до момента, в който портиерката отключва. Тя беше дошла около двадесет минути по-рано от останалите. Когато влезе, остави някакви принадлежности в офиса си, който се виждаше на същата камера, и се запъти навътре по коридора. Шабан предполагаше, че бе тръгнала към стаята на чистачките, която се намираше в края на коридора с класните стаи. Той смени камерата и я видя как върви точно натам. Когато стигна до кабинета по химия, жената се спря и отвори вратата - който и да беше вътре, не е предполагал, че някой ще се опита да влезе днес. Когато го стори, жената се стресна от нещо и се хвана за уста. Шабан не успя да види кой е вътре, тъй като камерата не обхващаше вътрешността, но той явно ѝ беше казал да иде да вземе парцал, защото портиерката отиде до кабинета на чистачките и се върна с него. След като влезе в стаята, не излезе повече. 

Малко по-късно, около времето по което Заднев и учениците се бяха върнали в стая 106 след почивката, от кабинета по химия излезе дребна фигура с маска на лицето и дебело яке, навлечено над бяла престилка. Тя излезе през входната врата, залости я и се върна през задната, покрита цялата в сняг, след което се върна в кабинета по химия. 

Шабан взе един от шаловете на директора, който той държеше в стаята за резерва, и го уви около носа си, правейки си импровизиран противогаз. После огледа камерите за последен път, за да се увери, че никой не е излязъл от кабинета, извади ножа на Заднев от калъфа и го стисна здраво в ръка. 

Докато вървеше към стая 006 на първия етаж, Шабан си спомни за онази проклета нощ, в която загуби баба си. Той бе напълно честен с приятелите си, когато им разказа за нея, но пропусна да спомене най-важната част - той можеше да спаси баба си... Можеше да излезе в бурята и да извика помощ. Селският лекар живееше на около петстотин метра и може би щеше да дойде навреме, ала се страхуваше. Като малко дете бе видял как светкавица удря човек и това така го изплаши, че години наред не можеше да не се разтрепери, когато чуеше звука им. Онзи ден той се беше свил в ъгъла и трепереше. Опита да излезе и да повика помощ, ала не събра кураж. Може би ако беше по-смел, ако не го беше страх, щеше да спаси живота на баба си. 

Никога не каза на никой за случилото се. Оправдаваше се, че не се е чувствал добре и е спал в другата стая, затова не разбрал какво се е случило, ала не можеше да се оправдае пред съвестта си.