Вълча мощ

Потайна гняв

Дните продължаваха и гнева в момичетата започваше да расте. Не се поглеждаха, не си говореха, не съществуваха една за друга. Учебната година свършваше неусетно в опити да се надминат. Бяха се превърнали в най-големи врагове, а дори не знаеха защо. Омразата растеше с всеки отминал ден, седмица, месец... Не можеше да стане по-зле. Нали?

Аделайн искаше просто да остане сама, докато всичко това свърши. Не искаше да вижда никой, най-малко двуличницата, която превърна приятелката ѝ в нейно копие. Размишлявайки над това докато лежеше, внезапно в стаята влезна майка ѝ. Тя виждаше всяка вечер как дъщеря ѝ се влошаваше. Забеляза нежеланието ѝ да прави каквото и да било. Притеснителност я обзе. Ако продължаваше така можеше сериозно да се нарани и дори по-лошо.

- Какво се случва в училище?-попита майката, която не можеше да продължава да гледа детето си така

Аделайн я изгледа и с подсмихна на себе си. В погледа ѝ се долови съмнение. Не вярваше, че другите ще я разберат и след толкова предателство беше свикнала да не се доверява. Но ако продължаваше да крие всичко, никога нямаше да се почувства по-добре. Възможно ли беше да я предаде майка ѝ?

След премисляне няколко пъти, Аделайн реши, че може да се довери на една от малкото приятелки, а именно майка ѝ. Разказа ѝ всичко, което се беше случило и което знаеше. Не спести нищо. Дали я беше разбрала?

Майката погали момичето по главата, вдъхвайки ѝ увереност. Не беше сигурна какво щеше да направи, но знаеше, че накрая всичко ще свърши добре за нея и за останалите. Гледайки я, през ума на Аделайн минаваха много мисли. Тя осъзнаваше, че трябва да направи нещо, но още не знаеше какво. Никой не можеше да ѝ окаже помощ, а и тя не си и помисляше да моли за такава.

Дните се изнизваха бързо. Дейностите се повтаряха. Това сиво еднообразие не се променяше. Приближаваше лятото и дните ставаха по-слънчеви, но Аделайн продължаваше да вижда мрачно всичко и всички. Държанието на останалите се влошаваше и повлияваше на самата нея. Не се чувстваше добре. Беше ѝ студено, изпитваше болка в корема и често и се случваше болката да не ѝ позволява да се движи. Единствената ѝ утеха беше, че скоро ще се махне от това ужасно място. Ще отиде някъде без никой, ще бъде сама със себе си.

Изведнъж пронизващ звук прекъсна мислите ѝ. Тя се изправи ужасено и се огледа наоколо по възможно най-бързия начин. Нямаше нищо около нея, но въпреки това се усещаше присъствието му. Миризма на парфюм изпълни стаята. Внезапно се отвори прозореца. Пердетата в отчаян опит се опитваха да излетят, но корниза ги задържаше на местата им. В стаята влезе полъх на свеж въздух, който бавно замени парфюма.

Аделайн продължаваше да гледа объркано. Не знаеше какво става и дали няма да потрада от това, но вср пак реши да се престраши и да се изправи пред мистериозното нещо.

- Какво става?- промълви едвам тя

Никакъв отговор. Настъпи мъртвешка тишина, докато накрая нещо не я прекъсна. Една от книгите на момичето падна на земята. Чу се изтропване на пода и когато Ади се обърна да види какво става, забеляза че е отворена на една от стотиците страници. Любопитството я накара да се наведе и да погледне. Оказа се старата книга, която бяха купили преди доста време, в която ставаше дума за митични същества. На отворената страница имаше написано най-отгоре с големи букви "Духовете- истина или лъжа". Аделайн се зачете в началото на статията. Имаше много информация и много интересни истории, които хората са преживявали и според тях са виждали истински дух. Неусетно мина час в четене.