Вълча мощ

Спокойствието на нощта

  Затваряйки очи и замисляйки се за момент, ще успеем да открием едно прекрасно място. То се намира вътре в нас. Във всеки един. То може да бъде различно на вид, на чувства. За някой може да спокойна ливада с цветя, но за друг може да е концерт или друго шумно място. Всичко зависи от самият теб, но нека сега се съсредоточим само върху едно местоположение на мечти:

 Една от спокойните нощти. Звездите блестят ярко на небосвода, а водата под теб образува малки вълни, които леко повдигат и свалят сала ти. Няма нищо притеснително около теб, само бързи мисли, минаващи през главата ти. Мислиш си за силата на природата, която може да те връхлети всеки момент, но не го прави. За това колко приятно е чувството за сигурност. Благодарен си. Това е една от малкото вечери, в които знаеш, че можеш да мислиш за себе си, можеш да си починеш от всичко и не се притесняваш да не кажеш нещо грешно, защото единствения, който ще го чуе си самия ти.

 Да не се мотаем повече. Ти се изправяш и започваш да гребеш с греблото, което през цялото време лежеше до теб. Пристигаш до близкия бряг и отиваш в скромния си лагер, който си направил миналата вечер. Минал си много път, но и много път те очаква. Приключения, емоции, всичко това е там някъде и чака да го опознаеш, но да не забравяме, че това е твоята вечер, затова ти сядаш близо до мястото, където до скоро е имало огън и се опитваш да го запалиш отново. Храна имаш, но не си гладен, защото още мислиш за преживяните приключения. И вода имаш, но не си жаден, защото мислиш и за бъдещите приклчения. Вълнението те е обзело и не можеш да чакаш повече. Въпросът е да оставиш ли това незабравимо място и да дадеш на душата си това, което иска или да останеш на мястото, където никъде другаде го няма, но душата ти да остане неудовлетворена? Това го решавате вие. Може да отговорите като коментар решението, просто така от любопитство и удоволствие да видя как размишлявате.

 Засега нека се върнем при Аделайн...

 Поредният ден, в който момичето се събужда, става, оправя се и тръгва за училище. Днес обаче беше по-различно, тя не трябваше да ходи на училище и на трябваше да става рано. Днес беше от дните за почивка, които щяха да продължат още 3 месеца... Или поне така се надяваше. Беше вече обяд, а Аделайн още се излежаваше в леглото си. Скоро започнаха да идват да я събуждат, макар че по-голямата битка беше докато я накарат да стане от леглото.

 Ставайки вече, тя се запъти към банята, блъскайки се минимум в 2 врати. Чувството ѝ за ориентация си беше отишло толкова бързо, колкото и Аделайн си тръгна от училище... Т.е. много бързо.

 Когато вече слезе долу забеляза, че майка ѝ е направила палачинки за закуска, което автоматично я накара да се почувства гладна. Няма думи, които да опишат случилото се след това. Накратко майка ѝ спря да ги слага пред нея, защото се страхуваше, че няма да остане за другите.  Без повече обяснения, когато вече беше готова, бързо се преоблече и излезе навън. Искаше малко да разгледа и да се позабавлява. Това, което е правила като излезе ще остане между мен и нея. Разбира се ако има любопитни, могат да ми пишат и ще направя и отделна глава за това, но засега ще си бъде тайна.