Different Paths//Kim Taehyung

7.

* Гледната точка на Тае Йон*

Мисля, че имам проблем... със Су А. И с Тае Хюнг. Какъв проблем ли? Всъщност и аз не знам...
Откакто снощи Тае ми каза,че харесва Су А, просто не мога да спра да мисля за това. В последно време чувствам, че се променя нещо. Не искам да ревнувам от Су А, но трябва да бъда честна със себе си... очевидно аз харесвам Тае, направо съм потънала до уши за него. Точно както той за Су А... Толкова се зарадвах, когато ме завлече с него да се махнем от киното, за миг си помислих, че и той чувства нещо...
  Каква съм глупачка, кой би избрал мен пред Су А? Тя има всичко, което аз нямам. Винаги е било така, съдбата винаги е била по-благосърдечна към нея, а аз имам чувството, че съм просто един боклук в сравнение с нея.
  Защо изобщо си паднах по Тае Хюнг? Знаех си, че има нещо между тях, знаех си още от самото начало, когато го видях. Не трябваше да позволя чувствата ми към него да растат, трябваше да ги подтисна още в началото. Но защо не го направих? Нима изгубих контрол над тях?
  Какви ги говоря изобщо, стегни се, Тае Йон. Само това ли ти е проблема, не се ли сети да мислиш за нещо по-важно от това, УТРЕ ИМАШ ШИБАН ИЗПИТ, МОМИЧЕ!

  Ето че поредната сутрин пристигна. Миналата вечер пак не успях да си открадна достатъчно сън, глупавите мисли просто не спряха да подскачат в главата ми.
  Събуди ме миризмата на палачинките. Не мога да повярвам, Су А готви, ОТНОВО! Ох, дано поне този път да получа хранително отравяне и да се свършва, че взима да ми писва от този живот.
  За жалост закуската беше превъзходна... Миришеше малко странно, но пък имаше чуден вкус. Надявах се да има някаква отрова в тях, но уви, бяха просто обикновени палачинки, произведени в резултат на приповдигнатото настроение на Су А. Почти чувах как смъртта ми се присмива "Мечтай си Тае Йон, няма да се измъкнеш толкова лесно, трябва да страдаш!!!". Интересно как едни палачинки, любимата ми храна, могат да ми скапят настроението още повече. Сега Су А може да готви по-добре от мен, което май беше единственото нещо, което можех по-добре от нея. Супер. Направо идеално.
-Нещо май не е наред- каза Су А. Разбира се, че не е, в момента живота ми бавно се разпада на малки парчета, както винаги.- До колкото знам всяка сутрин ставаш бодра и готвиш, а сега се успа, а това е нещо което по принцип аз правя. Случайно да сме си сменили ролите без да усетя?
  Роли? Това за нея да не е като някой шибан театър? Това момиче наистина започва да ме дразни.
-Не знам какво имаш предвид. Междо другото какъв е повода за палачинките?
-Повод ли? Хм, а да, Тае снощи ми предложи!! Можеш ли да повярваш? -тя направо пърхаше в облаците.
-Какво? Шегуваш ли се? Не, той изобщо не ми е споменавал нищо подобно, особено вчера, нямах никаква идея за това, не мога да повярвам.-казах без капчица чувство.
-Тае, усещам, че те тревожи нещо. Кажи какво има.
-Защо трябва да има нещо? Все тая, аз тръгвам.
  Зарязах закуската си и се приготвих да излизам. Да, би трябвало да тръгнем заедно, но за първи път направо не мога да я понасям до такава степен, че дори не мога да я гледам без нервите да ми пукат. Уау, Тае Йон, направо изненадваш себе си! Толкова си ревнива, че ще оставиш нещо толкова глупаво да развали приятелството ви, та тя дори не е виновна, какво толкова ти е направила? Хах, по-скоро какво ли не е направила... Все тая и без това животът ти вече отиде по дяволите.