Different Paths//Kim Taehyung

22.

*Гледната точка на Тае Ион*

Вече си намерихме нов апартамент със Су А и се изнесохме от момчетата. Бяхме прекарали 2 дни там, които бяха извънредно скучни. Не че сега не скучая, напротив, по-скучно е от всякога. Единствено работата ме занимава. На косъм бях да остана безработна покрай всичките тези драми в последно време.

Чу се силен шум на счупване в кухнята.
-Ако счупиш само още една чиния...!-заканих се на Джимин.
-Изинявай, извинявай! Стана без да искам!-започна да се вайка той.

Да, вече работим заедно. Онзи ден ми призна всичко. Той не е богат като Тае Хюнг и Джънкук, затова работил като разносвач на пица. Това обясни защо толкова мрази пица. И също така онази скъпа кола, с която е фукаше не е негова. Просто се опитвал да ме впечатли. Но го уволниха (защото много е отсъствал когато ме е наглеждал в болницата), а аз му осигурих място в кафенето, защото се почувствах виновна.

-Повече няма да ти помагам да ги чистиш!-казах му докато коленичих на пода да събирам порцелановите парченца.
Добре, не му се отдава да мие чинии, но колкото е непохватен в това направо  не мога да му дам да върши друга работа.

-Няма да ми помагаш,но само ако ми дадеш още една целувка.-захили се ехидно той.

А, да, и сега с него сме... гаджета? ... Ами нямаше как да го отблъсна след всичко, което направи за мен, а и след като спря да се мазни пред мен и си свали маската повече ми допада.

-Ще ти дам целувка ако после забършеш масите вместо мен. Пода също.
-Каква подлост! Поне ще си струва.

-Яяя вие захващайте се на работа! Не виждатели колко е претъпкано? Сега не му е времето.-смъмри ни готвачката, която ни спипа.

-Тази ти е последната за днес.- изплезих се на Джимин и го оставих да си върши работата.

По време на разнасянето на поръчки един клиент ми хвана окото. Е, така де нямаше как да не ми го хване, тъй като това беше проклетия Ким Тае Хюнг! С него едвам си разменяме погледи вече.
-О, господин Не-си-говорим, как сте?- казах му когато отидох да му взема поръчката.
-Как ви изглеждам, госпожо? Пардон, госпожице?
-Прекалено нормално, господине. Какво ще желаете?
-Една Тае Йон, ако обичате.
-Какво?-погледнах го полусплашрно.
-Казах един студен чай. И моле не слагайте от леда в сърцето ви, той е прекалено горчив за мене.

Какво по дяволите?? Какво съм му направила, не разбирам. Или просто ме занася, защото е в настроение? Не знам, но за сметка на сворето скапва моето настроение. На пук на него му донесох горещ чай със сол. Много сол. Не харесва горчиво и лед? Надявам се да харесва горещо и солено.

Но когато отидох да му занеса освежаващата напитка на масата му вече имаше лимонада? Явно някой друг вече беше взел поръчката. „ Дали не е късно да му изсипя чая върху панталоните?-помислих си- Не, това ще бъде прекалено подло, нали?"

 Все пак оставих питието на капризния господин. 
-Чакай, не може ли да поговорим?-попита той.
-Ами ако не виждаш съм зае...- не знам за кой се мисли, че да ми взема времето от работата, но не го правих тоя чай за нищо.- може би ако изпиеш чая.
-Добре, може ли да го изпия в колата си, а ти да дойдеш с мен да поговорим там.
-Не ако не си забелязал съм на работа.
 Що за оферта е това? Реших да се махна от този странен човек, а той ме завлече за ръката. Не му се съпротивлявах, защото сигурно... ами не знам защо. Кръшкаше ми се от работа.

 А след по-малко от 20 минути се озоваваме на брега на плажа. Той все още не е казал за какво иска да говорим. 
-...Добре стига си ми говорил за катерици, а ми кажи за какво ме доведе тук.

-О, това ли?
  Както се разхождаше се спря и ме погледна. Не както ме гледаше студено до сега, а с един приветлив радостен поглед. На лицето му стоеше една детска усмивка.
-Само исках да прекарам малко време с теб...

-Ами Су А и Джи...

-Шшшт- той сложи пръст на устата ми да млъкна.- Може ли да ги оставим на мира за момент и просто да се насладим на нашия?
 Е, бях готова да му откажа, но както ме гледаше миличко... Просто нямаше как да не му се усмихна обратно. 
-Липсваше ми. Липсваше ми ти- старият Тае.

-И ти ми липсваше.

 И последва целувка. Уау, 2 целувки за по-малко от час, това ми е рекорд. Чувствах се странно и в същото време не ми беше неловки изобщо. Дори не изпитвах никакви угризения. За миг изгубих всичките си грижи и ми се искаше този миг на не свършва. И все пак съвестта си е съвест.
-Тае Хюнг, не бива да го правим, не е правилно.
-Искаш да кажеш, че не чувстваш нищо към мен?
-Не, аз..
-Тогава значи всичко си е по реда.

***

Постояхме малко на плажа, наговорихме си един куп празни приказки, но след това се наложи да се връщаме. Не отидох на работа веднага след това. Може би не ми се искаше да виждам Джимин, може би не ми се работеше, не знам. Запътих се към вкъщи. Там, където трябваше да намеря Су А просната на земята в ъгъла на стаята да си изплаква очите със сълзи. Когато я попитах какво ставя тя ме погледна някак жално и ми отговори:
-Тае Хюнг скъса с мен.