Different Paths//Kim Taehyung

21.

*Гледната точка на Тае Йон*

 Последното, което помня е как се караме със Су А за нещо, дори не знам за какво.
Събудих се и ме удари силна ярка светлина в очите. Оказа се просто една лампа провесена над мен. Кой по дяволите висва крушката точно над леглото? Къде изобщо се намирам?
Следващото нещо, което усещам е силна болка в главата. Чувам гласа на майка си:
-Ако не бяхме пускали Тае Йон... Знаех си, че не трябваше да я пускаме да учи в този голям град.
Веднага като чух това скочих като пружина:
-НЕ Е ВЯРНО!-веднага съжалих, че реагирах така рязко, защото още повече ме заболя главата, но помня колко караници и колко далавери ги въртяхме с нашите докато ме пуснат да продължа обучението си- КАКВО МУ Е НА ГРАДА? МИСЛИТЕ, ЧЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВЯ ЛИ? ЗНАМ, ТАКА МИСЛИТЕ! НЕ Е ВЯРНО! ЗНАМ, ЧЕ ИЗКАРАХ НИСКА ОЦЕНКА НА ИЗПИТА, НО ЗНАМ ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВЯ, АЗ...-бях прекъсната от брат си.
- Оу, кротко сестро!
-И ти ли си тук бе, бръмбар...чакай малко, в болница ли сме?- чак сега забелязах, че се се намирам в болнично помещение.
Всички наоколо се втренчиха в мен, заради спонтанното ми разкрещяване, а майка ми ме гледаше така стреснато, сякаш ангелите и' са се чупили от тая планета.
-Тае Йон!- прегърна ме майка ми със насълзени очи.- Колко се радвам!
Не знаех как да реагирам, защото не знаех какво точно се случва.
-Защо сме в болницата?
Всички се спогледаха и се чудеха какво да ми кажат.
-Ами... и ние не знаем точно.- заобяснява се брат ми- Су А ни се обади по телефона и каза, че ти се е случило нещо.
-А къде е Су А? Някой ще ме светне ли какво става?

 При нас дойде един лекар с престилка и всичко...Абе знаете как изглежда един доктор. Но този беше млад. Много млад. И изглеждаше по-прилежно от колкото трябва.
-Нося ви резултатите от изследването... О, ти си се събудила.
-Това е Ким Намджун, най-добрия кардиолог в района, а е толкова млад...-баща ми го хвалеше така гордо, сякаш говори за своя син. По-скоро се занасяше с мен, няма начин да е професионалист, той изглежда сякаш няма дори 25 години!
-О, господине, моля ви се, ласкаете ме! А относно резултатите- всичко е наред, кръвта и' е нормална, няма за какво да се притеснявате. Но е добре да се правят изследвания редовно.
-За какво изследване говори той, татко? Кажете ми какво става.
-Су А ни каза, че си припаднала, после си изгубила паметта си... Решихме да ти направим изследванията, за да се уверим, че не е нещо засегнато от... знаеш, болестта ти.