Different Paths//Kim Taehyung

14.

-ТААААЕЕЕХЮЮННГ!-викаше Су А докато тичаше след Тае Хюнг.
-Няма да ме хванеееш!- обърна се той и и се изплези като малко дете.
  Тя го гонеше, защото беше откраднал един от сутиените, който случайно изпадна от гардероба, когато Су А го беше отворила да си смени тениската, която Тае Хюнг намокри. Той всъщност цял ден се закачаше с нея. Гъделичкаше я, играеше си с косата и', разиграваше я за какво ли не...След като вече официално се сдобриха, цял ден стояха в стаята на Су а и ту се натискаха, ту си правеха номера. Времето навън беше прекрасно, но те въпреки това решиха да си стоят в къщи. От другата страна на стената беше Тае Йон, завита през глава, все така болна и отчаяна от живота. Ако в другата стая слънцето навлизаше през прозореца и правеше веселата обстановка още по-светла, то в нейната стая беше като в гробище през вечерта. Така съжали, че си взе почивен ден, защото цял ден трябваше да ги слуша, но вече не беше в състояние да работи. Просто оставяше живота да бавно да излиза от тялото и'. От онова парти със Су А не са си обелили нито дума и с Тае Хюнг също не се видяха. Не комуникираше с никого освен на работа и единствения човек, който продължаваше да и пише беше Джимин. Постоянно я питаше как е, дали е добре, а тя както винаги го игнорираше. Той също знаеше какво направи тя с Тае Хюнг, но го мислеше за "случайност" и не се отказваше от нея. 
 
  Вечерта отведнъж се сипа страшен дъжд и изглеждаше нямаше намерение да спира поне до сутринта. Затова се наложи Тае Хюнг да пренощува при Су А, защото нямаше как да се  прибере без да подгизне до костите, а и беше твърде късно да взема автобус. Не че не му се искаше да прекарат нощта заедно, но плановете се развиха не както го планираха. Един от двамата трябваше да спи на дивана в хола, но както се гушкаха, изморени от деня, заспаха в прегръдките си. Беше им толкова приятно, че не искаха да се отделят един от друг и неусетно потънаха в сладък сън. Изглеждаха малко странно, защото Тае Хюнг все още носеше сутиена и'. Просто отказваше да го свали, колкото и да го биеше Су А. Тае Хюнг се събуди защото му стана студено и видя, че и Су а се тресе от студ. Стана да я покрие с одеялото, но тя го дръпна за блузата и го спря.
-Моля те, спи при мен, студено е.- каза тя със затворени очи.
-Говориш на сън?
-Не, будна съм.
 Какво друго да направи човека като я гледаше как зъзне. Покриха се с едно одеяло и отново заспаха в прегръдките си. Не след дълго Тае трябваше да посети офиса, защото дългът го зовеше (простатата човек (бъзикам се, той си е млад още)). Не трябваше да предизвиква Су А на кой може да изпие повече вода наведнъж. 
  
  Когато човека си свърши работата се връщаше при Су А, но беше сънен и обърка стаята. Влезе в стаята на Тае Йон, която сън не я хващаше, като си мислеше, че това е Су А. Набута се нагло в леглото и я прегърна през гръб. Момичето направо се наплаши. Като усети сутиена си помисли, че е Су А и страшно се изненада.
-Су А, какво правиш?-попита тя без да се обръща.
-Су А?- стресна се Тае Хюнг като видя, че това е Тае Йон, а тя се стресна като чу гласа му. Обърна се и се гледаха няколко секунди в тъмното докато обмислят ситуацията.
-Къде е Су А? Защо си се преместила на леглото и'?
-Глупчо, това е моето легло!- удари го Тае Йон в главата.- И защо носиш сутиен?
-Ами... Тогава май аз съм объркал... извинявай...
-Вие двамата да не правите нещо...- тя погледна подозрително сутиена,
-Какво?! Не, спокойно.
  Тае Хюнг продължаваше да прегръща Тае Йон и не излизаше от стаята и', а и тя не го гонеше. Стана и' малко по-добре когато той я прегърна. В главите им хвъркаха толкова много въпроси, че не можаха да изберат кой първо да си зададат и просто мълчаха. Но не се издържаше на мълчание в тази ситуация
-Тае Йон, защо ме целуна? Нали знаеш, че със Су А сме заедно.
-Не видях да се дърпаш.
-Но все пак не мислиш ли, че не е редно?
-...Просто...Харесвам те, Тае Хюнг... И знам, че ти харесваш Су А и тя е луда по теб, но... не се сдържах.
  Сълзи започнаха да падат от очите и', заради болката, която изпитваше докато го казваше. Тае Хюнг не беше шокиран от думите и', но беше изненадан. Чувствата му към Тае Йон все още не бяха ясни и не знаеше какво да и каже. Чувстваше се виновен, знаейки че я наранява.
-Не плачи. Аз... съжалявам...
-Няма значение, просто забрави. Няма да е зле да тръгваш. Сигурно си изморен, трябва да поспиш.
-Добре. Ти също заспивай.


  На сутринта Тае Йон стана рано да се оправя, защото щеше да ходи до университета за една последна лекция за този семестър. Не беше точно лекция, а нещо като събрание. Въпреки умрелия си вид, Тае Йон искаше да присъства, защото не знае кога пак ще събере пари за друг семестър. Приготви си закуска- омлет, но нямаше абсолютно никакъв апетит, въпреки че в последните дни не бе яла почти нищо. Просто го остави на масата и тръгна.
  Не след дълго Су А се събуди и видя приготвената закуска. Досети се, че е от Тае Йон и помисли, че е сготвила за нея. Реши да закуси след като си вземе един душ. "Изглежда вкусен- помисли си тя- само дано не е отровен." Докато тя се къпеше Тае Хюнг набързо излапа храната, мислейки че е приготвена за него.
-Ааах! Су А, много вкусно готвиш! Само че ми беше малко, с това няма да заситиш и 1/4 от стомахчето ми. -каза и Тае Хюнг когато я видя да излиза от банята само по халат.
-Хей, аз щях да го ям!
-Не си ли закусвала още?
-Не! И го свали вече този сутиен! Не ти отива, а и не ти ли е неудобен?
-Страшно неудобно е! Как издържате да ги носите по цял ден тези чудеса?

 Тя се облече набързо и отиде да закусва. За нейно нещастие Тае още не беше свършил със закачките от вчера. Су А тъкмо си беше направила сандвич и беше готова да му се наслади, когато той почна. 
-Су А? Може ли да ми нарежеш една ябълка?- погледна я с жални очички.
-Нарежи си.
-Моля тееее!
-Добре, щом настояваш.
 Тя му наряза една ябълка на 4 парчета и му я даде.
-Нарежи я на повече парчета....Защо ги направи толкова малки!...Сега ги обели......Може ли да ги разполовиш?
-Какви са тези претенции за една ябълка! Нарежи си я сам!- тя започна отново да си яде сандвича.
-Су А?
-Какво?
-Ще ми направиш ли сандвич.
-Айш! Какво дете! Добре, ще ти направя, ако спреш да ме дразниш.
-Изяждам сандвича и спирам!

  След закуската Су А имаше още малко време да почисти наоколо преди да излязат с Тае, след което трябваше да ходи на работа. Много се вълнуваше за първия си работен ден и не искаше да закъснява. Започна бързо да разтребва наоколо, като Тае следеше всяка нейна стъпка и вървеше след нея като любопитно малко дете, но само и пречеше, не и помагаше. Су А реши да почисти и стаята на Тае Йон, че то се вижда, че това момиче няма намерение да го направи. Щеше да и върне услугата за закуската.
-Мислех, че сте скарани. Защо и' чистиш стаята?- попита Тае Хюнг.
-И да сме скарани просто не мога да и се сърдя...
-Защо? 
-Защото тя ми е като сестра. Познаваме се от доста време и сме доста близки, а и...- на Су А и' стана тежко от това което щеше да каже, заради тъжните спомени.- Тае Йон е болна от лимфома, което е вид раково заболяване засягащо кръвоносните съдове...За това  иска да стане кардиолог. 
-Не знаех за това...
-Да, защото по принцип избягваме тази тема... Преди няколко години когато и' поставиха диагнозата болестта беше в напреднал стадий и спешно се нуждаеше от операция, която беше скъпа, а семейството и' не можеше да си я позволи. Затова убедих баща си да им помогнем. Разбира се с триста зора се съгласи. Но след операцията докторите казаха, че не е сигурно, че болестта е напълно премахната... Затова всеки път като я видя унила направо ми се къса сърцето, защото знам че и е тежко особено с тази болест и се тревожа за нея. Тя е много важен човек за мен и не искам да я губя...
  Тае Хюнг се сети за майка му, която също бе починала от рак. Сега се му стана още по-гадно за Тае Йон.

 Тае Йон стоеше на един от по-задните места в залата. Беше по-оживено от обичайно. Всеки говореше с приятелите си, обсъждаха разни теми развълнувано, докато тя стоеше сама и се чувстваше самотно. Щеше и се да не беше толкова затворена и да си беше намерила повече приятели. В залата влезе професора и водеше гост със себе си.
"Не е възможно! Това наистина ли е той?" -помисли Тае Йон, разпознавайки човека.
-Добър ден на всички!-поздрави професора.-Както може би сте разбрали, днес ще ни гостува един от най-добрите ни ученици, който е на вашата възраст, но е с два курса напред. Запознайте се с Джънг Хосеок.
  Очите на Тае Йон щяха да изскочат от изненада. Хосеок огледа всички присъстващи и от всички лица забеляза само Тае Йон. Тя беше единствения човек, който разпозна и се зарадва когато я видя. Тя не можеше да проумее как един побойник би попаднал тук, а да не говорим, че е и с две стъпки пред нея. Следеше внимателно всяка една подробност за която говорят или по-конкретно наблюдаваше Хосеок. Начинът, по който се държи, по който говори, всичко в него е корено различно. Дори косата му е боядисана в по-светъл цвят, преди обичаше да си прави косата червено-кафява, а сега е оранжева. "Това наистина ли е онзи Джънг Хосеок, който аз познавам?"-питаше се Тае.

  След като приказките свършиха, Тае Йон бавно и предпазливо се опитваше да се измъкне заедно с талпата, за да избегне да говори с него. Надяваше се да не я е разпознал, но съдейки по реакциите му тя определено забеляза, че той и' обърна внимание. В крайна сметка не успя да му се измъкне.
-Тае Атом? Мина доста време, а?- усмихна и' се той широко.
-Съжалявам сър, мисля че ме бъркате с някого, аз съм Тае Молекула.
- Саркастична както винаги! Нещо против да пием по едно кафе?
-Ще ме черпиш ли?- попита се шеговито тя, но искрено се надяваше да се съгласи.
-Разбира се! Радвам се да видя стар приятел.
  Тае Йон не разбираше държанието му. Държеше се прекалено мило. Като истински джентълмен, противоположното на това което е бил. 
  Взеха си кафетата и седнаха на една пейка, която като по чудо беше единствената ненамокрена от дъжда миналата вечер.
-Може ли един въпрос?
-Да?
-С какво са те ударили по главата?
-Хаха, с един речник на медицинските термини.
-Имам предвид, че си се променил много, плашещо много... Направо приличаш на професор. А какво стана с прякора ти?
-Джей-хоуп? Хаха, вече никой не ме нарича така. Вече не съм онова лудо хлапе... като си помисля за щуротиите в гимназията... Но ти пък изобщо не си се променила, все така красива си.
 "Красива?-мислеше си Тае Йон.-Досега ме беше наричал със всякакви прилагателни, но нищо подобно на красива! По-трагично не съм изглеждала с тези черни кръгове."
-Ам...Благодаря ти... Ти също не си зле.
-Хаха, знам. Е, как вървят нещата при теб в университета?
-Напоследък малко криво да съм честна...Но като цяло се справям...Ами ти? Как успя да напреднеш толкова? 
-Малко дълга история...Трябваше да сменям 2 специализирани гимназии... после един куп изпити наведнъж...много учене и интензивно вземане на лекции. Доста стрес е да съм честен.
-Сигурно ти е напрегнато. Без значение колко здраво уча, аз не бих могла да напредна толкова.
-Затова аз вземах предварителни подготовки в гимназията. И когато за първи път трябваше да сменя гимназията ми беше малко трудно и сигурно затова се държах като гадняр, но не исках да те ангажирам, затова... скъсах с теб тогава. 
-Да... нямаше нужда да ми го припомняш.
-Съжалявам.- стана им малко неловко и той побърза да смени темата.- Интересно, защо ли не съм те виждал наоколо?
-И аз това се чудя. Сигурно програмите ни много се различават.
-Да, вероятно.
 Разговора им бе прекъснат от звъненето на телефона на Тае Йон. На екрана се появи снимката на пияния Джимин, със залепена идиотска усмивка и рошава коса.  Хосеок си позволи да погледне снимката и веднага разпозна лицето, преди Тае Йон моментално да му затвори.
-Това Джимин ли е? От партито онзи ден?-засмя се Хосеок.
-Познавате ли се?
-Да. Той е приятел на най-добрия ми приятел- Суга (Суга-Шуга, се тая :Д). Да не сте гаджета?
-Какво? От къде ти мина през акъла!?
-Сигурна ли си? Видях ви как танцувахте онази вечер.
-И онази вечер не ми напомняй...
  На Тае Йон и' ставаше лошо и реши да се прибира.
-Не се чувствам много добре, мисля да тръгвам. Нека говорим пак някой друг път.
-Да, добре, да те изпратя ли?
-Не, няма нужда.

   Тае Йон се прибра и нямаше какво да прави, освен отново да умира на леглото си със розовата си пижама на сърчица. Ако можеше никога не би свалила тази пижама. Вече дори любимото и занимание-гледането на сериали не помагаше на състоянието и'. По едно време се чу позвъняване на вратата. Със влачене се придвижи до там и я отвори. Завари Джимин с един букет рози.
-Няма да ти пусна.- каза студено Тае Йон и му затръшна вратата в лицето.

-Тае Йон, не искам това!- викна той през вратата. 
-Ами какво?- отвори му отново Тае Йон.
-Среща.
-Тц.-отговори му кратко и пак се закани да затвори.
-Хайде де, поне ми дай шанс!
-Хубаво де, влизай.

  Настаниха се на масата един до друг и започна да се гледат. Тае Йон по-скоро се опитваше да пробие дупка в главата му с поглед. "Поне да ми беше взел един плюшен мечок, та да го ползвам за възглавница, че моята е сплескана. Какво ще ги правя тези рози?"- мислеше си тя. 
-Тае Йон, добре ли си? Не ми отговаряш на съобщенията и се притесних. Хосеок ми каза, че днес те е срещнал.
 Тя си помисли, че щом толкова е загрижен за нея може би не трябва да се държи толкова студено със него.
-Виж, Джимин не съм добре, ако все още не можеш да видиш. И точно сега не ми е до срещи. Ако толкова много искаш да излезеш с мен нека да е някой друг път.

-Добре, ясно. Да те оставя сега да почиваш? Изглеждаш ми сънена.-
-Умирам за сън.
-Аз ще тръгвам тогава. Пази се и ми кажи когато си готова да излезем.- намигна и той и си отиде. Беше на шестото небе от новината, че някой път ще излязат на среща.


  Су А свърши работа и след това мина през магазина да вземе пуканки за нея и Тае Йон. След днешния разговор с Тае Хюнг тя реши да изглади нещата между тях. Очакваше да се прибере, да поговорят, да се помирят и да гледат някой филм. Но вместо малак разговор си имаха голям спор.

*Гледната точка на Су А*

...
-Какво искаш да кажеш с това?-попитах Тае Йон объркана и ядосана.
 Забелязах, че дишаше тежко и дълбоко, започна да плаче. Това не бяха просто емоции нещо друго ставаше с нея. Вече ме хващаше страх. Започна да се люшка и припадна в ръцете ми...

----------------------

Съжалявам, че не качвам по-често, но ще използвам извинението с училище :Д
Искам да знам какво мислите за историята.
Интересна ли ви е?
Или да се изнасям на Венера?