Do I deserve it?

Въведение.

23-ти ноември, 2001

Русокосото, 4-годишно момиченце седеше свито на пода, в малката си стая. Поклащаше се, запушвайки ушите си с ръце. Тя стискаше очите си, и леко клатеше главата си. 

От съседната стая се чу удар, и пак.. и пак. Плач, викове, хвърляне на предмети.

- Съжалявам, че се запознах с теб Джеймс, съжалявам! - проплака жена на средна възраст, в съседната стая. Това бяха последните думи, който малката Джесика чу, преди малкият апартамент да бъде оглушен от изстрел на пистолет.

Инстинктивно 4-годишното момиче изкочи от стаята си, не знаеше какво се е случило. Влезе във всекидневната и там видя безжизненото тяло на майка си, да лежи, с локва кръв до него. Баща й го нямаше. Бяха само те двете. По - скоро, само Джесика.

- Мамо? - каза русокоската, правейки малки крачки към трупа на майка си. - чуваш ли ме? Къде е тати? - малката Джеси така и не получи отговор. Тя само седна да тялото на майка си, стискайки плюшено мече в ръцете си.

18-ти септември, 2016

Джесика миеше чинийте в кухнята докато баба и преглеждаше обявите във вестника.

- Ох, мила. Няма нищо подходящо за мен. Никой няма да иска да наеме старица на работа.. - каза жената, която беше на около 60 години, изправяйки се от мястото си.

- Спокойно бабо, все ще намериш нещо. - каза русото момиче, което само не си повярва.

- Дано. Сега ще вървя, имам няколко интервюта. Ти побързай, не искам да закъснееш за училище. - каза по - възрастната жена и целуна внучката си по главата. - благодаря ти, че изми чинийте вместо мен. 

- Няма защо. - усмихна се Джесика.

След като пооправи, Джес отиде в стаята си. Отвори малкия шкаф, в който държеше дрехите си и извади черните си прилепнали дънки и взе светло розовата тениска, която баба и беше изпрала и изгладила, току - що. Облече се и среса косата си, която беше с леко нацъфтели крайща. Нямаше грим, освен един стар гланц с вкус на череша. Нанесе го върху устните си и взе палтото си. Взе раницата си, обу черните си, мръсни кецове и тръгна към училище.

Мразеше да ходи на училище. Не защото беше глупава, даже напротив. Беше любимка на всички учители. Това автоматично я правеше "задръстена", а като добавим и факта, че е доста бедна, а и е без родители.. можете да си представите, че тормозът в училище не и се разминаваше. Всякакви убиди и бяха подхвърляни ежедневно - "зубърка" ; " книжен плъх" ; " сираче". Или различни 'въпроси' от сорта на " нямаш пари да си купиш учебници и духаш на учителите нали? " или " баба ти те продава на сводниците, за да си плащате сметките ли? ". Като цяло училището е един ад. Поне завършва тази година.