Беше събота сутринта. Джес седеше и четеше книгата си, а баба и оправяше багажа си, защото полета им беше следобед.
- Бабо, всичките си неща ли ще вземеш? - провикна се Джес, за да може да я чуе баба и, която беше в другата стая.
- Да. - отвърна възрастната жена.
След като бабата на Джесика, която в прочем се казваше Мери-Луиз, оправи багажа си, отиде при внучката си.
- Върви да си оправиш багажа, аз ще ида да подам документи, за продан на апартамента. Надали някой ще пожелае да го купи, но може пък късметът да ни се усмихне.
- Защо ще го продаваш, бабо? Ако те уволнят, няма да имаме къде да живеем.
- Спокойно мила. - каза възрастаната жена и взе якето си.
Джесика постави книгоразделителя в книгата си и отиде в стаята си. Извади стар, на места скъсан куфар и го постави на леглото си. Отвори го и бавно и внимателно започна да слага вещите си в него.
След като събра багажа си реши да изчисти апартамента за последно. Все пак целият и живот бе минал тук.
Към обяд баба и се прибра.
- Готова ли си? - попита тя.
- Да, но.. това място ще ми липсва. Въпреки всичко..
Баба и седна до нея на дивана и каза:
- Нормално мила.. - гушна я леко.
Не обядваха. Не бяха гладни. Носталгията ги бе завладяла. Мери-Луиз оправяше мястото и оглеждаше да не са забравили нещо, а Джесика си седеше все така, тъжна на дивана.
Стана 14:00 и двете слязоха, чакайки таксито си. В 14:30 вече бяха на летището и отидоха да заверят билетите си. Полетът им беше чак в 16:00, но не искаха да закъснеят. Взеха нещата си и седнаха на пейките в сектор В, чакайки да кажат номера на полета им.
В 15:30 се чу:
- Моля пътниците, за Ню Йорк с полет G145 да се запътят към сектора за чекиране.
Джес и баба и се изправиха бързо и тръгнаха.
Щом се качиха в самолета започнаха да търсят с поглед местата си. - A46 и B47.
Щом ги намериха Джесика се настани на мястото си, до прозореца, а баба и седна до нея.
Едва сега младото момиче осъзна колко бързо стана всичко. Как само за 2 дни толкова неща се промениха. Първо, че напусна училището си, както и мрачното градче, в което живееше, второ, че пътува за Ню Йорк и ще живее в хотела на семейство Далас, които според думите на баба й са доста важни клечки в обществото.