Първа глава.

283 49 2
                                    

Беше събота сутринта. Джес седеше и четеше книгата си, а баба и оправяше багажа си, защото полета им беше следобед.

- Бабо, всичките си неща ли ще вземеш? - провикна се Джес, за да може да я чуе баба и, която беше в другата стая.

- Да. - отвърна възрастната жена.

След като бабата на Джесика, която в прочем се казваше Мери-Луиз, оправи багажа си, отиде при внучката си.

- Върви да си оправиш багажа, аз ще ида да подам документи, за продан на апартамента. Надали някой ще пожелае да го купи, но може пък късметът да ни се усмихне.

- Защо ще го продаваш, бабо? Ако те уволнят, няма да имаме къде да живеем.

- Спокойно мила. - каза възрастаната жена и взе якето си.

Джесика постави книгоразделителя в книгата си и отиде в стаята си. Извади стар, на места скъсан куфар и го постави на леглото си. Отвори го и бавно и внимателно започна да слага вещите си в него.

След като събра багажа си реши да изчисти апартамента за последно. Все пак целият и живот бе минал тук.

Към обяд баба и се прибра.

- Готова ли си? - попита тя.

- Да, но.. това място ще ми липсва. Въпреки всичко..

Баба и седна до нея на дивана и каза:

- Нормално мила.. - гушна я леко.

Не обядваха. Не бяха гладни. Носталгията ги бе завладяла. Мери-Луиз оправяше мястото и оглеждаше да не са забравили нещо, а Джесика си седеше все така, тъжна на дивана.

Стана 14:00 и двете слязоха, чакайки таксито си. В 14:30 вече бяха на летището и отидоха да заверят билетите си. Полетът им беше чак в 16:00, но не искаха да закъснеят. Взеха нещата си и седнаха на пейките в сектор В, чакайки да кажат номера на полета им.

В 15:30 се чу:

- Моля пътниците, за Ню Йорк с полет G145 да се запътят към сектора за чекиране.

Джес и баба и се изправиха бързо и тръгнаха.

Щом се качиха в самолета започнаха да търсят с поглед местата си. - A46 и B47.

Щом ги намериха Джесика се настани на мястото си, до прозореца, а баба и седна до нея.

Едва сега младото момиче осъзна колко бързо стана всичко. Как само за 2 дни толкова неща се промениха. Първо, че напусна училището си, както и мрачното градче, в което живееше, второ, че пътува за Ню Йорк и ще живее в хотела на семейство Далас, които според думите на баба й са доста важни клечки в обществото.

Do I deserve it?Où les histoires vivent. Découvrez maintenant