Do I deserve it?

Трета глава.

След разговора си с госпожа Далас, Джесика се запъти към кухнята, където видя баба си, която разговаряше разгорещено с персонала. Младото момиче се засмя и отиде при нея.

През това време, момичето, с което Джес се засече в асансьора - Луси, лежеше на гърдите на приятеля си - Камерън, докато той галеше косата и.

- След седмица правим 8 месеца. - заключи синеокото момиче, надигайки се леко.

- Нда. Знам. - отвърна Камерън. Истината беше, че бе забравил. Не беше сантиментален и никак романтичен. Интересуваше го повече секса, тръпката. Въпреки това държеше на Луси.

- Можем да отидем някъде за няколко дни. Само двамата. - каза Луси и сля меките си устни с тези на приятеля си.

Той отвърна на нежната целувка, след което каза:

- Да и аз си мислех за нещо такова.

- Добре. - момичето се изправи в седнало положение, придържайки белия чаршаф, закривайки топлото си тяло.

- Ще си взема душ и ще ида да си взема нещо за вечеря. Знаеш, че мразя храната в столовата.

Камерън кимна, следейки я с поглед.

- Ще извикам и Анджи.

- Не е тук. Излезе с мама на пазар преди час, не вярвам да се е върнала. - каза момчето, прекарвайки ръка през разрошената си коса.

- Ясно. Тогава ще си намеря някой друг.

- Само да не е момче. - леко се засмя Кам.

- Няма, няма. - Луси се наведе и го целуна, след което се изправи.

Тя влезе в банята и върза черната си коса на кокче. След като се изкъпа облече един халат и тръгна към стаята си. Докато вървеше по коридора видя момичето от асансьора.

- Хей! - Луси каза, щом се приближи към момичето.

Джесика се огледа, изумена, че говори на нея.

- Аз?

- Да. - отговори Луси. - искаш ли да дойдеш с мен до пекарната?

- Да, но.. Аз... Якето ми остана вкъщи, а сега е студено и нямам какво да облека. Съжалявам.

Не беше така. Тя имаше яке, но беше мръсно и скъсано. Беше я срам.

- Глупости. Аз мога да ти дам някое мое, пък ти ще ми го върнеш когато си купиш ново, става ли? Казвам се Луси, между другото. - чернокосото момиче подаде ръката си.