Do I deserve it?

Пета глава.

Джесика влетя в стаята си, задъхана и седна на леглото си. Какво видя току - що ли? Защо е изплашена, объркана?

Вие как бихте реагирали, ако влезете в стаята на гаджето на ваша приятелка и го заварите да прави секс с момиче, плюс това познато момиче?

А най - лошото бе, че Камерън и Елизабет, поне това беше момичето, според Джесика, я видяха. Камерън погледна право към Джес когато тя влезе.

Въздъхна. Сети се, че е оставила парцала и кофата в коридора, пред стаята.

Изправи се бавно и излезе плахо, оглеждайки си. Тръгна по коридора. Щом стигна до мястото където бе оставила кофата я грабна и се затича пак към своята стая.

Беше в страх да каже на Луси, но от друга страна такава тайна може ли да се опази?

Беше станало 14:43. От половин час Джесика седеше на леглото си, с празен поглед, взирайки се в нищото. Толкова ли е трудно да имаш приятели? Джесика никога не е пазила тайна от приятелка, по простата причина, че никога не е имала.

Излезе от стаята си и почука на вратата на баба си. Тя ѝ отвори.

- Готово бабо, изчистих. - каза русото момиче бързо.

- А всичко наред ли е? - възрастната жена попита внучката си.

- Да? Защо да не е? - отвърна Джесика с усмивка.

- Тази вечер има гала вечеря, ще слезеш ли да помогнеш? - попита Мери-Лу.

- Да, да разбира се. - отвърна Джесика.

- Чудесно. Значи ще се видим там, сега ще си почина малко.

- Аз направо ще слизам бабо. - каза Джес и тръгна по коридора, като се размина с Камерън, който изненадващо, за нея - дори не я погледна.

Може би не я видял? Може би не я е познал? Дали?

Джесика вървеше към кухнята, когато чу някой да вика името ѝ.

- Ехо! Не ме ли чуваш?! - каза Луси, щом изравни темпото с това на приятелката си.

- А, бях за замислила, затова. - оправда се Джес.

- Къде отиваш сега? - попита чернокосото момиче.

- В кухнята.

- Жалко, щях да те поканя с нас на басейн. Отвориха един преди седмица, макар и да е закрит е много хубав.