Do I deserve it?

Четвърта глава.

Джесика отиде на третия етаж, където баба и чистеше коридора.

- Бабчее - провикна се русокосото момиче и гушна баба си.

- Здравей мила. Къде се губиш? Взех ти закуска от кухнята, исках да ти я дам, но теб те нямаше.

- Ами да, говорих с госпожа Далас и имам добра новина. - усмихна се широко Джес. - и аз ще чистя!

Баба и я погледна и сбръчка вежди.

- Че какво му е доброто на това? - попита я.

- Ами някаква жена, от персонала, която работи в хотел излиза по майчинство и аз ще заема мястото ѝ. Ще ти плащат повече и учителят, който преподава на децата тук ще може да учи и мен за час,два. Не е ли супер!? - каза развълнувано младото момиче.

- Сигуна ли си? Искам да кажа, никога не си работила.

- Бабо, не ме подценявай. Сега ще сляза да помогна в кухнята, че ще слагат закуска. Ти изчисти тук. - Джесика целуна баба си по бузата и се затича към асансьора.

Влезе в кухнята, поздравявайки всички. Започна да носи чиний към столовата, която още беше празна.

- Добро утро. - каза Луси, която тъкмо влизаше.

- Здравей. - поздрави Джесика.

- Търсих те и баба ти ми каза, че си тук. - каза чернокоската, сядайки на един стол.

- Ами да. Ето ме. - каза Джесика, подреждайки.

- Както знаеш - не се храня в стола и ше ходя до супермаркета. Искаш ли да дойдеш? Каня теб, защото да сме честни нямам много приятелки, който биха дошли с мен, без да искат нещо в замяна. А ти си сладка и не ми приличаш на използвачка.

- Ами.. добре, разбира се, че ще дойда. Ти си първия и единствен човек, който говори с мен по собствено желание. - отговори Джесика.

- Оу, намирисва ми на разказ от детството. - засмя се Луси и се изправи. - щом си готова ела във фоаето, ще те чакам там. - тя се изправи и ѝ помаха.

Джес се засмя. След като нареди всичко отиде в стаята си и малко се пооправи. Смени блузата си, като пак взе якето, което Луси вчера ѝ даде. След това слезе и видя Луси да седи в скута на гаджето си - Камерън, говорейки си с Картър.

Джес се срамуваше. Беше я срам да иде там, знаейки, че всички ще се втренчат в нея. Въздъхна и бавно тръгна към тях. Щом Луси я видя, Джесика реши, че няма смисъл да се приближава повече. Русото момиче се усмихна.