Втора глава.

237 41 1
                                    

Джесика влезе в стаята на баба си, заедно с нея.

- Защо не може да сме в една стая бабо..

- Мила, спокойно. Твоята стая е точно отсреща, ще можеш да идваш когато си пожелаеш.

- Да знам, но няма да е същото.

- Хайде стига. Видя ли децата долу? Те сигурно живеят на този етаж. Можеш да се сприятелиш с тях. - каза възрастната жена, внасяйки куфара си.

- Не ми се вярва. - отвърна Джесика, оглеждайки стаята.

- И защо така?

- Защото те са богати. Надали някои от тях ще падне толкова ниско, че да се сприятели с мен.

- Не се подценявай дете, недей. Хайде иди в стаята си и се пооправи, аз ще ида да видя дали мога да помогна на персонала в кухнята.

Джесика кимна и излезе. Взе куфара си и отключи стаята си. Влезе и буквално ахна. Стаята и беше доста по - хубава от тази на баба и. Да, не беше кой знае какъв лукс, но сравнение с апартамента им, това тук си беше рай. Заключи вратата си и започна да оглежда стаята по - подробно. Беше главно в бяло. Погледна леглото, което беше в пъти по - голямо от предишното и. Чершафите също бяха бели, както и възглавниците. До леглото имаше малко нощно шкафче. Имаше и голям гардероб, който беше в същия цвят като спалнята, но с лека, розова декорация. Щом видя прозореца, Джес веднага изтича и погледна през него. Гледката беше невероятна. Точно до прозореца имаше кресло и стъклена масичка, която русокосото момиче първоначално не забеляза.

Отиде и огледа банята. Имаше душкабина, мивка и тоалетна. Нищо особено. Седна на леглото и се усмихна широко. Започна да подрежда нещата си, тук определено и харесваше.

Тръгна да излиза, но щом се погледна в огледалото се спря. Приличаше на парцал. Косата и беше мръсна, дрехите - широки и изпокъсани. Имаше и торбички под очите. Заключи стаята и взе една хавлия от големия шкаф, на която имаше логото на хотела. Влезе в банята и се изкъпа. Излезе и отвори гардероба, където вече бе наредила дрехите си. Нямаше голям избор. Взе прилепнали черни дънки и тънък пуловер. Може би едни от най - хубавите и дрехи. Взе кецовете си и отиде в банята където се опита малко да ги почисти. По принцип не гледаше толкова външния си вид, но след като видя какви хора живеят в този хотел не можеше да излезе толкова зле изглеждаща. След като се облече се разрови по шкафчетата и за нейна изненада имаше сешоар. Изсуши косата си, но я върза на кокче. Сложи черешовия гланц на устните си и и излезе уверено от стаята си. Беше решила да иде в кухнята, където се предполагаше, че е баба и. За нейно нещастие по коридора вървяха две момчета. Момчето с дръпнатите очи и момчето със сините очи. И двамата я гледаха, нещо, което я смути толкова, че чак се спъна леко. Момчетата се засмяха и си казаха нещо. В последствие Джес разбра, че те се казват Картър и Нейт, след като видя, в кой стаи влизат.

Do I deserve it?Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora