Луси и Джесика се разхождаха. Много. Пазаруваха, говореха си, смееха се. Решиха да седнат в едно кафене преди да се приберат.
- За мен един фреш от портокал, лимон и грейпфрут. - каза Луси.
- Аз искам ментов чай.. - каза Джес, шарейки с поглед върху другите напитки от менюто.
След като напитките им дойдоха, Джес реши да завърже разговор.
- Разкажи ми как се запознахте с Камерън. Как ти предложи.. Аз никога не съм си имала гадже и си нямам и на идея какво е да си във връзка.
Луси се засмя леко и отпи от фреша си, преди да започне да говори.
- Ами Камерън е уникален. Познаваме се от деца. Родителите ни са семейни приятели и доста от летата си сме прекарвали заедно. Той беше моята първа и най - голяма любов. Веднъж, когато бяхме шести клас имаше футболен мач, в училище и той ме покани да идем заедно. Бях адски развълнувана, нищо, че не разбирах нищо от футбол. Отидохме, но ми беше толкова скучно, че почти заспах. Той се усети и ме заведе в китайския ресторант до дома ми. Взехме си храна и отидохме да ядем на една пейка в парка. Там той ме целуна. Беше.. силно казано целувка де, бяхме малки, но това беше най - хубава ни среща. - тя леко се изкикоти. - нищо, че устата ми имаше вкус на пиле, в сладко-кисел сос, а неговата на ориз с къри... беше.. Магически. Тогава разбрах, че това е момчето за мен. Разбира се, не бяхме гаджета до преди няколко месеца. Просто.. винаги сме имали някакви пречки. Кам.. обичам го, много, но каквото и да си говорим той е "играч". Трудно се спира само на едно момиче, но мисля, че аз съм момичето, което завъртя главата му.
- Дано.. - Джес каза, взирайки се в момичето срещу нея. Това и звучеше като приказка. Истинска любовна история. Но колко заблудена бе всъщност Луси. Каква утрепка е Камерън.
След още около половин час двете момичета си тръгнаха.
Влязоха в хотела и минавайки покрай рецепцията, пощальона извика името на Джесика и тя се спря ми него.
- Госпожа Далас иска да Ви вида. Каза да отидете при нея, щом се приберете. - каза мъжът.
- Ъм, добре. - Джес кимна и се върна при Луси.
- Какво ти каза? - попита чернокосото момиче.
- Майката на гаджето ти иска да говори с мен. - русото момиче въздъхна.
- Спокойно. Хайде върви. По - късно ще се видим. - Луси се усмихна и тръгна.
YOU ARE READING
Do I deserve it?
Fanfiction" Проумей го, никога не можеш да избягаш от съдбата си. "