Do I deserve it?

Шеста глава.

Джесика седеше на леглото си. Какво се бе случило? Да не би току-що богаташкото момче, Камерън Далас да я заплаши, че ще навреди на нея и на баба ѝ? Та тя дори не бе виновна.

Леко стана и взе хавлията си. Искаше да си легне. Да заспи и да не мисли за това.

Влезе в банята и свали дрехите си, погледна се в огледалото и видя червено петно на шията си, там където Камерън я беше стиснал. Личеше си, но лесно можеше да каже, че просто се е схванала.

Изкъпа се и си легна. Затвори очи и заспа, след като се повъртя известно време.

Събуди се в седем и половина. Стана, оправи се и излезе от стаята си, тръгвайки към кухнята.

Беше адски отвеяна. Не можеше да се средоточи. Имаше чувството, че Камерън ще да изникне от някъде.

Сервираха, а тя търпеливо чакаше всички да се нахранят, за да отсервират.

След като столовата се освободи Джесика сложи престилката си и взе един парцал. Чистачките си бяха разделили масите и след като другите жени от персонала изчистиха масите си, Джес започна да чисти предназначените маси.

Чистеше, леко тананикайки. Чу прокашляне от посоката на вратата и веднага погледна натам.

- Добро утро, другарче. - каза арогантно Камерън.

Джес леко се стресна щом го видя, но опита да запази самообладание.

- Добро утро. - каза тихо.

- Разбрах, че Ник ще преподава ѝ на теб, но за жалост ще отложите днешния си урок. - изстреля брюнета.

- Какво? Но защо? - тя погледна рязко към него.

- Защото след като свършат нашите часове ти ще изведеш някъде Луси. В мола, парка. Няма значение къде.

- И защо ми е да го правя? - Джес каза, доста неуверено и леко изплашено.

- Защото не искаш баба ти да влез в болница? Или пък искаш, не знам.. - той повдигна вежди.

Камерън изглеждаше като психопат за Джес, тя си пое дълбоко въздух.

- Може ли след часа, моля те. Наистина. - каза русото момиче и сведе глава.

Камерън стисна челюста си.

- Добре. Направи добро впечатление първия ден, но след края на малкия ви урок извеждаш Луси поне за час. - каза момчето, без да чака отговор. Излезе.