МИШЕЛ

66 4 0
                                    

Гледам към Мартин, който си говори с малката русокоска. Изглежда сякаш и на двамата им е изключително приятно.
-Гледай Мартин.- казва Лео.- Как омайва жените! Ах, върви по моите стъпки.
-Да.- промърморвам.
-Да не би да ревнуваш?- въпросът му ми идва като гръм от ясно небе. Харесвам Мартин още от трети клас, когато се запознахме. Дали ревнувам? Естествено, че да!
-Естествено, че не!- казвам.- Мартин е най- добрия ми приятел. Радвам се за него.
-Ами ако сега тя стане негова най- добра приятелка? Ами ако стане... нещо повече от това?
Пляскам го по врата.
-Престани!
-Той сам каза, че тя е ангел. A ти какво си, мишле?
Цападросвам го отново по врата, при което той продължава да се хили. Да, харесвам Мартин. Да, искам мен да нарича ангел... но никой не трябва да разбира за това.

ГИМНАЗИЯWhere stories live. Discover now