Searing passion/Изпепеляваща страст

Prologue

*POV Zack*

Събудих се в позната стая. Очите ми започнаха бавно да привикват със светлината, която идваше откъм прозореца. Обърнах се, а до мен лежеше непознато момиче. Почти никакви спомени нямах от миналата нощ. Най-вероятното е поредното момиче, което съм чукал. Изправих се, като застанах в седнало положение. Погледнах часовника. Мамка му. Закъснявах за лекции, отново. Не че ме интересуваше особено, но не исках пак да се карам с баща ми, а той, определено, не е човек, когото да ядосаш.

Станах и започнах да се обличам, когато усетих чифт ръце да се увиват около талията ми. Обърнах се. Момичето, чието име дори не знаех, започна да оставя мокри целувки по врата ми.

- Не и днес, скъпа. Не повтарям една грешка два пъти. - прошепнах тихо в ухото ѝ. Лицето ѝ се промени мигновенно и сега беше ядосана. - Сега може да си тръгваш. - казах грубо.

- За какъв се мислиш? - това момиче започваше да ме дразни.

- Ти, какво? Да не си помисли, че след като сме се чукали и вече ще ходя по теб като кученце, че ще сме заедно - изсмях се. - Не си падам по тези неща, скъпа. Аз чукам и то здраво, но това е . А сега се махай - това правех. Чуках. Без чувства, без усложнения, без обвързване. Няма да го преживея отново.

Момичето се облече и набързо се изниза от стаята ми. Погледнах телефона си. Имах няколко пропуснати обаждания. От Итън,Елиът и Джеймс - баща ми.

- Какво става, Зак? Къде се загуби снощи? - чух познатия глас на Итън в слушалката и се усмихнах. Итън е един от най-добрите ми приятели, винаги е бил до мен.

- Позабавлявах се, това е. - след като го казах, спомените от снощи се върнаха в съзнанието ми. Имаше голямо парти в къщата на Елиът. Спомних си тревата и алкохола. Смесването им, винаги ми влияеше.

- Разбрах те - чух лекият му смях. - Имам предложение за теб.

- Слушам.

- Взел съм от най-доброто. Да пропуснем лекции днес и да се позабляваме, какво ще кажеш? - Итън винаги знаеше как да ме убеди да зарежа всичко и просто да се забавлявам. Знам, че по-рано мислех да отида на лекции, заради Джеймс, но как можех да му откажа. А и щях да се оправя с него, някакси.

- Съгласен - казах накрая.

- Супер. Ще се видим след час у нас. До после, братле - каза и затвори телефона.

След като затворих, веднага набрах Елиът - човекът, който не веднъж ми е спасявал задника. Когато съм пиян правя големи простотии.

- Елиът, къде си братле?

- Мисля, че съм у Моника - каза сънено. Моника? Какво, по дяволите, прави у тях. Явно не само аз съм имал интересна вечер. Дано само не е това, което си мисля.

- Моника? - опитах се да прикрия укора в гласа си. - Нали не си направил някоя глупост?

- Зак, да не мислиш, че помня. Смесването на текилата с тревата, определено не ми влияе добре. Някой идва, дано не е баща ѝ, че иначе ще търсите парчетата от тялото из цял Бостън.

- Елиът след един час у Итън. Каза, че има от най-доброто. - казах, опитвайки се да спра смеха си.

- Там съм - каза набързо преди да затвори.

Елиът определено е бил много пиян, за да позволи на Моника, дъщерята на директора, да го оплете в мрежите си. Честно казано, малкото момиченце на тати не е това, което той си мисли. Не е доброто момиче, което всяка вечер учи. Тя по-скоро е момичето, с което целият колеж е спал, включително и аз. Поради което си имах доста проблеми.

Имах доста време преди да се срещна с приятелите си. Реших да си взема душ. Щом влезнах в банята се отървах от боксерките си. Веднага щом усетих хладката вода да се удря в кожата ми се успокоих. Водата винаги успяваше да ме разсее от мисли за нещата, които правех. Всичко, от което имах нужда. Всичко, което скапания ми живот всъщност представляваше - купони, алкохол, дрога и да чукам различна всяка вечер.