Searing passion/Изпепеляваща страст

13

*POV Rosalie*

Отварям очи и първото, което виждам са едни кристално ясни зелени ириси, които са се вгледали в мен. Тези очи са ми толкова познати. 

- Зак... - опитвам се да кажа.

- Ро, Ро... Божичко - виждам сълзи да капят от очите му. - Ти се върна, върна се при мен. 

- Зак, какво стана? 

Разказва ми за мъжете влезнали в апартамента ми, за куршума и за това, което съм направила. Не мога да повярвам. Наистина ли съм поела куршум, защитавайки Зак? 

- Мислех си, че никога повече няма да видя очите ти или да чуя смеха ти. Изплаши ме до смърт! - казва и ме прегръща нежно, внимавайки, сякаш мога да се счупя под допира му. 

След минута се появява мъж лекарят ми, според Зак. Преглежда ме, записва нещо на бланката закачена на болничното ми легло и казва, че съм добре. Всичко било минало и мога да се прибера у дома след два дена. Да чуя това е наистина успокояващо. Поглеждам към Зак, който ме гледа с нежност в очите и с лека усмивка. Не съм го виждала досега такъв. 

- Благодаря, докторе, аз ще се погрижа за нея. 

- Сигурен съм в това - казва лекарят с лека усмивка. 

***

След двата мъчителни дни на изследвания и на уверяване, че нищо ми няма, вече съм в апартамента си. Седнала съм на масата в кухнята и чакам вечерята да стане готова. Зак прави вечерята! Дори да го виждам с очите си, все още не мога да го повярвам. Откакто се събудих, спомените започнаха да нахлуват в съзнанието. Спомени от гласове. Най - вече този на Зак. Спомням си , че говорешее много и нежно, което караше сърцето ми да се топи. Наистина имах чувства към Зак, и, мамка му, те бяха силни, изпепеляващи, направо не помитаха. Всеки път, когато го погледнех коленете ми омекваха, сърцето ми прескачаше удар, и нещо в мен се пробуждаше. С него се чувствах в безопастност, с него се  чувствах себе си. 

- Е, вечерята е готова - казва красивото момче в кухнята ми, изкарвайки ме от мислите. - Какво ще кажеш? - пред мен стоеше чиния със спагети, поляти с червен сос. Миризмата беше божествена. 

- Мисля, че ще те наема за свой личен готвач - казвам, докато вкусвам храната. 

- Хахаха, не мисля, че ще можеш да го позволиш - казва през смях. - Аз съм скъпа стока.