Searing passion/Изпепеляваща страст

7

*POV Zack*

Седя на пода в стаята си, която прилича на нищо. Листа, стъкла и всякакви вещи са разпръстани по пода. Резултатът от гнева ми.

Пуша цигара, оставяйки вливащия се в дробовете ми дим да ме успокои. Това е шестата или седмата ми цигара, но те не ми помагат.

Слизам до кухнята и взимам шише скоч. Качвам се и сядам на предишното място. Отварям шишето и отпивам голяма глътка. Парливата течност се стича по гърлото ми, което ме успява да ме успокои за момент.

Искам да забравя. Да забравя какъв кретен бях. Как постъпих. Не трябваше да го правя. Елена, тя е виновна.

*Ретроспекция*

- Зак, хайде, ще бъде забавно -казва Елена. - Тя е просто поредното момиче.

- Виж, Елена, не искам да го правя повече.

- Щом не ми оставяш друг избор, ще трябва да издам тайната ти на всички. И под "всички" имам предвид баща ти. - казва и лукава усмивка се появява на лицето ѝ.

- Няма да посмееш, ти ми обеща!

- Избирай или тя или баща ти.

*Край на ретроспекцията*

Лежа на леглото, пуша и пия направо от бутилката, която, между другото, почти съм привършил. Усещам, че действието на изпития алкохол вече си казва думата. Главата ми е замаяна и се чувствам ужасно. Заради Розали, заради това, което ѝ причиних.

В следващия момент съм пред някаква къща и тропам на вратата. Как съм стигнал дотук, ще остане загадка. Вратата се отваря и чифт сини очи се взират в мен. Първоначално объркано, а после с гняв.

- Какво правиш тук, по дяволите? - пита, с ръце пред гърдите си.

- Азз, искам да ти каза ше съжилявам, не беше моя вина - започвам, но съм прекалено пиян и думите ми са несвързани. - Е...елена, тя е виновен.

След броени секунди очите ми се затварят, падам на земята и мракът ме превзема.

*POV Rosalie*

В кухнята съм и правя коктейл за момчето в хола ми. Преди време баба ми ми даде рецептата за всеки случай. Слагам продуктите в миксера и след малко е готов. Изсипвам течността в чаша и се връщам при Зак.