Две сестри

Предателство

Опитах се да викам,но устата ми беше запушена.Тогава дойде един човек с маска.Той махна лепенката от устата ми.Започнах да викам.
???:И да викаш,и да не викаш,никой няма да те чуе.В гората сме.
Аз:Кой си ти и защо съм тук?Какъв ти е проблема?
???:Аз нямам проблем с теб,но тя има!
Той посочи някакво момиче и излезе.Момичето беше...сестра ми.
Аз:Ти ли ме отвлече?
Хана:Може да се каже.
Аз:Но защо?Пусни ме!
Хана:Ще те пусна при едно условие.Ще скъсаш с Кейлъб!
Аз:Моля?!Няма да стане.
Хана:Ако не го направиш,ще го направя аз!Все пак приличам точно като теб.Ще скъсам с него вместо теб и той ще се влюби в мен.Така всички печелят!
Аз:Няма да стане!
Хана:Добре!Няма да те пусна докато не се съгласиш.
Аз:Кейлъб ще ме намери!
Хана:Ах,мечти,мечти...
Тя излезе.Онзи с маската пак дойде и ми запуши устата.След това излезе.
Не мога да повярвам.Собствената ми сестра ме отвлече!Преди една седмица,двете мечтаехме за бъдещето си,казвахме си,че винаги ще сме заедно и никога няма да се разделим,а сега...
В мислите на Хана
Въобще не ми беше приятно,че отвлякох сестра си,но нямах друг избор.Много обичам Кейлъб.Ще скъсам от името на сестра си,ще изчакам той да се влюби в мен и чак тогава ще пусна Анна на свобода.
Прибрах се вкъщи.Обясних на леля,че Анна и класа й са на екскурзия.Не ми повярва много.Също така...отвлякох и Сабрина.Тя щеше да се разприказва и край с мен.
След три дни
В мислите на Сабрина
Случайно чух,как онези хора си приказваха за Анна.Оказа се,че са отвлякли и нея.Трябваше да се спасим от това място.
В мислите на Анна
Бях заспала.Събудих се от някакъв шум.Беше Анна.
Тя ме отвърза и избягахме.Отидохме на нашето място.
Аз:Собствената ми сестра ме предаде.Собствената ми сестра ме отвлече.
Аз се разплаках.Сабрина ме успокояваше.Ние видяхме Хана и Кейлъб да се целуват.Хана дори не приличаше на мен,а беше върнала предишния си вид...

Знам,чи тази част беше скучна,но следващите ще са по-интересни.