Две сестри

Опасно близки

На следващия ден
В мислите на Хана
Цяла нощ не можах да спя. Мислех непрекъснато за Кейлъб. Знам, че го познавам от само един ден, но го чувствам толкова близък. А той дори не знае,че съществувам. Алармата звънна и прекъсна мислите ми. Аз направих своите сутрешни процедури и облякох една синя рокля. Подарък от леля ми. Много си я харесвах. След това слязох долу. Там беше Анна.
Анна:Добро утро!
Аз:Къде е леля?
Анна:Извикаха я спешно от работата.
Аз:Добре,чао!
Анна:Няма ли да ходим заедно на училище?
Аз:Нали ще ходиш с Кейлъб? Не искам да ви притеснявам.
Анна:Значи си чула. Чуй, Хана! Аз и Кейлъб не сме гаджета. Вчера се притесни за мен, защото той ме уцели с топката, а ако ми беше станало нещо, щяха да обвинят него. По време на наказанието си пишехме домашните и учихме за тест. Нищо повече!
Аз:Защо ми се обясняваш?
Анна:Защото си ми сестра и искам да знаеш, че никога не бих те наранила. А и вече казах, че той не е мой тип. А и не ме харесва. Той изпитва към мен само приятелски чувства.
Аз:Добре,добре .Благодаря ти, че беше искрена с мен.
Ние се прегърнахме и тръгнахме към училище заедно с Мия, Сабрина и Кейлъб. По пътя си разказваме смешни истории. Беше ни много забавно, но за съжаление стигнахме. Аз и Мия имахме Физическо,а Сабрина, Кейлъб и Анна-География.
В мислите на Анна
Часът започна. Аз и Сабрина седнахме заедно, а Кейлъб зад нас. Госпожата започна да преподава, но никой не я слушаше. Аз и Кейлъб се писахме бележки през целия час.Продължихме да си разказваме смешките, които си разказваме по пътя към училище.
Края на часа дойде.
Госпожата:Сега ще се разпределите по групи и ще направите проект върху днешния урок.Това ви е домашното.
Сабрина:Хайде да сме заедно!
Аз:Добре.
Сабрина:Кейлъб,искаш ли в една група с мен и Анна?
Кейлъб:Става.
Аз:Искаш ли да поканя Мартин?
Мартин е момчето в което е влюбена Сабрина.
Сабрина:В никакъв случай. Срам ме е!
Аз не я послушах и го поканих. Мартин:В кой ще се съберем?
Сабрина:У нас. Къщата е голяма и няма кой да ни пречи.
Мартин:Към колко?
Сабрина:19:30 устройва ли ви? Всички в един глас:Да
С Кейлъб си разменихме телефоните, за да може да ми звънне и да тръгнем заедно.
Засякох се с Хана. Имахме Литература, а останалите История.
Аз:Ще ти кажа нещо, но няма да се сърдиш, нали?
Хана:Зависи какво ще кажеш.
Аз:Сабрина,Мартин,Кейлъб и аз сме в една група. Нали няма проблем?
Хана:Не,нали казваш, че не си влюбена в него и той не е влюбен в теб, затова няма проблем.
Часът свърши. През останалото време не се случи нищо интересно, затова ще мина към интересната част.
Стана 19:00 и аз започнах да се приготвим. Направих си прическа,сложих си грим и се облякох така

Телефонът ми звънна. Беше Кейлъб. Каза, че е пред нас.
Аз слязох долу,където леля гледаше телевизия.
Аз:Лельо,аз излизам.
Леля:При Хана ли?
Аз:Не,тя не е ли тук?
Леля:Не,каза,че излиза, но не каза къде.
Аз:Сигурно е на някакво парти.
Леля:А ти къде отиваш?
Аз:Имаме да правим проект.
Леля:Аха,приятна работа.
Аз излязох. Там стояха Хана и Кейлъб и нещо си говореха.
Аз:Хей!
Кейлъб:Уау,много си красива! Е, ти винаги си красива, но сега...
Аз се изчервих, а Хана се подразни
Хана:Хайде да тръгваме.
Аз:Тръгваме?
Хана:Говорих с Кейлъб и той ми каза, че може да ви правя покана.
Този път аз се издразних. Кейлъб трябваше да ни пита преди да кани сестра ми.
Ние пристигнахме. Мартин и Сабрина вече бяха започнали проекта и ние се включихме. Хана само ни пречеше. След два часа ние най-накрая свършихме проекта.
Аз:Отивам да си налея лимонада.
Кейлъб:И аз идвам.
Хана:Аз също.
Сабрина:Хана,ела за малко. Мисля да правя парти и ми трябва помощ.
Сабрина нарочно го направи.
Аз си налях лимонада.
Кейлъб:Отдавна чакам да останем насаме.
Аз:Защо?
Кейлъб:За това...
Той ме целуна...