Две сестри

Опит за кражба

Събудиха ме писъците на леля.
Когато отидох в стаята й,нея я нямаше.Тогава чух как Хана вика за помощ.Отидох при нея.Там беше и леля.Един мъж беше допрял пистолет до главата на сестра ми.Беше с маска и не можех да видя лицето му.
Мъжът:Ако не дадете пари,ще я убия!
Аз:Веднага пусни сестра ми!
Мъжът:Или?
Хана:Не му давайте нищо,нека ме убие!
Мъжът:Млъквай!
Леля се опита да извади телефона си,но онзи я видя.
Мъжът:За толкова глупав ли ме мислите?Ако се обадите на полицията,веднага ще я застрелям!
Аз:Хана,спокойно!Ще те спася!
Тя кимна.Аз извадих нож.Татко ме беше учил,винаги да го нося за всеки случай.За първи път го взех днес.Дори не знам защо.
Аз се прицелих в ръката му и я уцелих.Той изпусна пистолета.Аз се възползвах от ситуацията и издърпах Хана.
През това време,онзи скочи през прозореца.Как оцеля?На втория етаж сме,но все пак сме в къща.
Тръгнах след него,но той беше избягал.
Аз,леля и Хана отидохме в полицията.Полицаите казаха,че нищо не могат да направят,защото човекът е бил с маска,а и не е оставил отпечатъци.
Те сложиха двама човека да пазят къщата,ако онзи отново се появи.
Аз:Виждаш ли,Хана?Ти ме отвлече,а аз те спасих.
На следващия ден
Отново училище!Ужас...
Аз:Лельо,добро утро!
Леля:Добро утро,красавице!Как спа?
Аз:Не можах да спа.Ами,ако онзи пак дойде?
Леля:Не се страхувай,имаме охрана.
Аз:Да,но тази охрана няма да бъде тук завинаги.
Леля:Онзи е дошъл,за да ни обере.Надали пак ще дойде.Ти си мисли за уроците.Аз ще се справя с този проблем.
Аз:Добре!
Тогава дойде Хана.
Хана:Добро утро!
Леля:Добро утро!
Хана:Ани,може ли да поговорим за малко?
Аз:Чакай да помисля!Ммм....Не!
Хана:Исках просто да ти благодаря,че ме спаси!
Аз:Спасих те заради леля.Въобще не ми пука за теб!
Аз излязох.
Денят в училище мина скучно.
След часовете
Себастиан дойде при мен.
Аз:Здравей!
Себ:Здрасти!Искам да ти се извиня за вчера.Обещавам,че повече няма да ти се бъркам!
Аз:Няма за какво да ми се извиняваш!Аз съм тази,която трябва да ти иска прошка.Много гадно постъпих.Съжалявам!
Аз и Себ се прегърнахме.Тогава телефонът ми звънна.Беше Хана.
Аз:Какво искаш?
Хана:Разбрах,че много ме мразиш.Ще сложа край на живота си,за да си спокойна.
Аз:Какви ги говориш?Ало?Хана!