Две сестри

Прощавам ти!

Аз:Хана!Отговори нещо!
Беше затворила.
Себ:Какво ти каза?Нещо лошо ли е станало?
Аз:Не,но ще стане!Трябва да побързаме!
Себ:Добре,но какво става?
Аз:Хана ми се обади и ми каза,че ще сложи край на живота си.
Себ:Как така?Каза ли ти къде е?
Аз:Нищо друго не каза.Как ще я намеря сега?
Почнах да плача.Да,бях и много сърдита за това,което направи,но тя ми е сетра.Моята сестричка!
Себ:Успокой се!Обади се на леля ти и й кажи.Тя може да знае къде е Хана.
Аз й се обадих.
Аз:Ало,лельо!Къде е Хана?
Леля:Не е ли на училище?
Аз:Не!Знаеш ли къде може да е отишла?
Леля:Да не е в някое кафене?Ти добре ли си?Гласът ти трепери.
Аз:Лельо,после ще ти се обадя.Чао!
Аз й затворих.
Себ:Сетих се!Може да е отишла на вашето място,където ти ме заведе.
Аз:Наистина!Да тръгваме!
Половин час по-късно
Ние пристигнахме.Притеснявах се,че вече е твърде късно.Мислех си за най-лошото.Тъкмо щяхме да си тръгваме,за да я търсим другаде,но Себ я видя.Отидохме при нея.Беше отишла на върха на скалата.
Аз:Хана,какво правиш?Махни се оттам!
Хана:Никога не си ме обичала,нали?
Аз:Стига глупости!Хана,ела тук!
Хана:Опитах се да бъда добра сестра.Направих всичко възможно,за да бъдем като другите сестри.
Аз:После ще говорим за това!
Хана:Не!Сега ще говорим!Аз ти съсипах живота!Мразя се!
Разплаках се.
Аз:Нищо не си съсипвала!Не трябва да се мразиш!
Хана:Обичам те!-две сълзи се стекоха по лицето й.
Аз:И аз те обичам!
Хана направи две стъпки назад.Аз отидох при нея.Тъкмо щях да я хвана,но тя скочи.Бързо реагирах и я хванах.Издърпах я.Ударих я,за да се съвземе.
Аз:Знаеш ли какво ми причини?Знаеш ли какво изживях,докато идвахме насам?Що за човек си ти?Как можа да си помислиш,че те мразя?-крещях
Хана:Съжалявам,че те отвлякох и че откраднах гаджето ти!Прости ми!
Аз:Прощавам ти,но повече недей да правиш такива глупости!Обещай ми!
Хана:Обещавам!
Ние се прегърнахме.
В мислите на Хана
Колко е глупава!Дори не подозира какво я чака...

Скоро в историята ще започне да преобладава повече романтика,отколкото драма.