Две сестри

Няколко години по-рано

Много ме заболя,когато Сабрина ми каза,че вече не сме приятелки.Тя беше единствевата на която можех да споделя всичко.Трябваше да ме разбере.Не можех да оставя сестра си в затвора.
Леля:Анна,къде се замисли?
Аз:Къде се замислих ли?Хана ми провали живота!Първо ме отвлече,после изгубих гаджето си,а сега и най-добрата си приятелка.Мразя Хана!Ненавиждам я!
След тези мои думи,тръгнах към училище.Не спрях да плача.Блъснах се в някакво момче.
Момчето:Хей,добре ли си?
Аз:Да,съжалявам,че те бутнах.Следващия път ще гледам в краката си.
Момчето:Плачеш ли?
Аз:Да,ъмм тоест не!
Набързо избърсах сълзите си.
Момчето:Аз съм Себастиян.Накратко Себ.
Той подаде ръката си
Аз:Моето име е Анна.
Ние се ръкостискахме
Себ:Сега ще ми обясниш ли защо плачеш?
Аз:Добре,но не тук.
Защо се съгласих?Та аз дори не го познавах.
Ние пристигнахме на моето място.Тоест...моето и мястото на Хана.
Себ:Красиво място!
Аз:Заедно със сестра ми го избрахме.
Себ:Сестра ли?
Аз:Да,казва се Хана.Близначки сме.
Себ:Е,слушам те!
Разказах му цялата история.Исках да споделя ня някой.
Себ:Хей,защо плачеш?
Аз:Спомних си една случка между мен и сестра ми.
Себ:Разкажи ми я!
Аз:И без това ти разказах целия си живот.Защо да не ти разкажа и това.
Четири години по-рано
В мислите на автора
Анна и Хана бяха още малки деца.Бяха много щастливи.Днес имаха рожден ден.Заедно организираха първото парти в живота си.Получиха най-хубавите подиръци,както и автограф от любимите им звезди.Нищо не можеше да развали тяхното настроение.
След партито,Анна и Хана отидоха да се поразходят.По време на тяхната разходка,те си обещаха нещо.Нещо,което щяха да помнят цял живот.
Анна:Нека си обещаем нещо.
Хана:Какво?
Анна:Каквото и да става,никога да не се разделяме и винаги да сме заедно!
Хана:Обещавам ти,че никога няма да те изоставя!
Анна:Аз също!
В днешни дни
Аз:Искам онази Хана!Хана,която ме обичаше и беше готова на всичко за мен!
Отноно се разплаках и Себ ме прегърна...