Две сестри

Прости ми!

Аз и Сабрина веднага отидохме при тях.Като ни видяха се притесниха.

Аз:Себ,за какво разговаряш с този?
Кейлъб:Този си има име!
Аз:Много съжалявам,но не си го спомням!
Кейлъб:Оу,колко оригинално!
Себ:Хайде,тръгвай си вече и спри да досаждаш!

Кейлъб си тръгна.

Аз:Ще те попитам още веднъж.За какво си говорихте?
Себ:Казах му,че ако още един път те нарани,жестоко ще съжалява.
Аз:Да съм те молила да му го казваш?
Себ:Не,но исках да помогна.
Аз:Не се меси!
Себ:Добре де,съжалявам!Повече няма да ти се бъркам.Човек да не направи добро!
Аз и Сабрина тръгнахме без да кажем нищо.
Сабрина:Защо се държа толкова лошо с човека?
Аз:За да не ми се бърка повече.
Сабрина:Но той просто искаше да помогне!
Аз:Не се нуждая от ничия помощ,Сабрина!-при тези мои думи повиших тон.
Ние стигнахме в училище без да си кажем и дума.
Часовете започнаха,а Хана седеше до мен през всеки час.
Най-после дойде време да си ходя.Точно преди да изляза от стаята,някой ме хвана за ръката.Беше Хана.
Аз:Какво искаш?
Хана:Да поговорим!
Аз:За какво ще говорим?За това,че отмъкна гаджето ми и ми заби нож в гърба ли?
Хана:Стига,Ани!Моля те!Изслушай ме!
Аз:Не искам нито да те виждам,нито да те слушам!
Хана:Като ме изслушаш,ще ме разбереш.
Аз:Ще те разбера ли?Ще ми се обясняваш защо ме отвлече ли?
Хана:Отдели ми само пет минутки!
Аз:И секунда няма да ти дам!
Хана тръгна да казва нещо,но тогава учителката влезе.
Учителката:Какви са тези крясъци?Вие къде се намирате?Наказани сте!
Хана:Но ние нищо не сме направили!
Учителката:Освен,че ми спукахте тъпанчето.
Ще чистите тоалетните!Вземете необходимите препарати и се залавяйте на работа!
Аз и Хана излязохме и започнахме да вършим работата си.
Хана:Искаш ли аз да изчистя тоалетните,вместо теб?
Аз:Нищо не искам от теб!
След три часа работа,ние бяхме готови.
Хана:Искаш ли да отидем някъде и да обсъдим заедно ситуацията?
Аз:Нищо няма да обсъждам с теб!
Хана:Тогава само да се поразходим.Без да говорим?
Аз:Хана,няма ли да млъкнеш най-после?Остави ме на мира!Никога няма да ти простя това,което направи!
Ние се прибрахме и аз отидох в стаята си.През целия ден не излязох.
Стана вечер
Събудиха ме писъците на леля...