Две сестри

Наказанието

Хана ме дръпна встрани
Хана:Защо седна до него?
Аз:Той седна до мен.
Хана:Ти защо се съгласи?
Аз:А какво да му кажа? Не сядай тук, защото сестра ми е влюбена в теб?
Хана:Ами да.
Аз:Ти си луда.
Тръгнах си и я оставих сама.Обичам я, но понякога ме влудява.
Следващите часове бяха скучни освен последния. Имахме физическо.
Господинът:Ще играете волейбол. Момичета срещу момчета.
Играта започна. Опитах се да се съсредоточа върху играта,но не успях. Кейлъб е много красив. Имаше такива красиви очи.
Изведнъж Сабрина извика.
Сабрина:Анна!Пази се!
Тогава видях как топката се приближава към мен. Тогава ми причерня. Събудих се в кабинета на медицинската сестра. В стаята бяха Сабрина, Хана, Кейлъб и Мия.
Лекарката:Събуди се.
Тогава всички ме наобиколиха.
Кейлъб:Как си? Много съжалявам, аз те ударих с топката.
Аз:Няма проблем. Не си виновен ти, аз се бях разсеяла.
Хана се подразни от това, че Кейлъб е толкова загрижен за мен.
Хана:Аз си тръгвам. Хайде Мия.
Мия и Хана си тръгнаха. Сабрина също. Аз и Кейлъб отидохме в стаята на господина за наказанието.
Започнахме да си пишем домашните. Кейлъб много ми помогна.
Мина един час.
Кейлъб:Вече сме готови с домашното. Сега какво ще правим?
Аз:Не знам за теб, но аз ще уча за теста.
Кейлъб:Скучна си!
Аз:Предпочитам да съм скучна пред това да имам двойка.
Кейлъб:Ще учиш в къщи. Хайде да играем на истина или предизвикателство.
Аз:Пред господина?
Кейлъб:Тогава само на истина.
Аз:Оф,добре.Аз съм първа.
Задавахме си глупави въпроси, колкото да се опознаем.
Най-накрая мина един час и той ме изпрати до нас. Разбрахме се заедно да ходим на училище.
Денят мина. Хана не ми говори. Не ми дреме. Бях много щастлива и никой не можеше да развали настроението ми. Легнах си, но сънувах странен сън.