Мъката в Джак

222 13 1
                                    

До сутринта си говорихме с Джак.Повечето той говореше.Но до 7часа сутринта.Очите вече ми се затваряха...Звънна телефона на Джак.Беше майка му.

-Ало?Мамо какво става?Какво?!-и Джак ме гледаше с ужасен поглед който ме плашеше.-Идвам.-Още ме гледаше така.

-Джак какво става?Плашиш ме.

-Баща ми...Почина.

-Какво?-и бях се шокирала също и той.Отидохме в болницата а майката на Джак плачеше...

-Мамо!-Джак прегърна майка си и плачеха...Също и аз...Звъннах на Емили за да им кажа да дойдат за да са упора на Джак....Те също бяха изненадани..След около 4 часа бяха тук.

-Джак съжалявам....

-Не съжалявай Роз.Баща ми си е виновен за всичко....-И аз го прегърнах.Напълно разбирам мъката му.Беше му толкова тежко всичко това....

Утре беше погребението.А днес Джак уреждаше всичко.След погребението ми беше казал

-Роз вие тръгвайте.Аз ще се върна след 1 седмица.Не мога да оставя мама така.

-И аз не мога да те оставя така...

-Разбери ме.Не искам да ме съжаляваш.И да ме гледаш как страдам.

-Но ти се нуждаеш от мен.

-Не и сега Роз!Трябва да оправя мама и себе си...Обещавам ти ще ти звъня всеки ден!Сега тръгвайте...

Не можах да кажа нищо...Може би беше прав.След 2 часа се качихме в самолет и се връщахме в Сан Франциско. По пътя аз предложих

-Хайде да се връщаме в Аляска.Не ми се почива като Джак е в това състояние...

-Права си Роз днес да се върнем..-Каза Джейк.Радвам се че ме разбират.

-Но ако искате вие останете аз сама ще се върна.

-Не с теб сме!

По пътя мислех само и единственно за Джак.Как е сега той?Писах му съобщение но не ми отговори.Притеснявам се за него.Това е най гадното нещо на света...

Мина точно 3 дена и Джак не ми звънна.А аз досега да съм му звъняла 100 пътилВече започнах много да се притеснявам.Докато най накрая

-Ало?Джак?Добре ли си? Много се притесних защо не вдигаш?

-Имах работа.По добре съм не мисля да се върна скоро.

-Но защо?Искаш ли да дойда?

-Не!Не знам...Не мога да оставя мама така.Тя влезе в депресия.

-Джак защо не доведеш майка си тук?В Аляска?

-Това всъщност е добра идея. Но не знам.Ще трябва да затварям.Утре ще ти звънна.

-Добре!Грижи се за себе си!

Това нещо и мен ме уморяваше.Най много майката на Джак и Джак.Страхувам се от едно-да не загубя отново Джак.

АЗ И ТОЙDonde viven las historias. Descúbrelo ahora