АЗ И ТОЙ

BAD GUYS

Днес Джейк аз и Джак ще ходим при директора.Искахме Анджела да се махне възможно най-бързо!Въпреки е моя братовчедка от моя кръв но тя прекали!Излъга ни измами ни вече трябва да се махне!

Сутринта както винаги ме събуди алармата.Станах оправих се и тръгнах към училище.Пред училище ме чакаха Емили Джак и Джейк.

-Добро утро!

-Добро да е!Днес дано всичко свърши!

-Да!Хайде да влизаме.

След няколко часа решихме да посетим директора. 

-Влез!Аа вие ли сте деца?Кажете.

-Добър ден!Искаме да ви споделим нещо.

-Да слушам.

-Анджела Мюриел е нова съученичка в нашия клас.И ние искаме да я махнете от това училище.

-Ххааха.Деца как мога ей така да я махна?Какво стана?

-Учителю тя ни измами каза на Джейк че ще става баща.

-Но как вие наистина ли?

-Не.Тя беше бременна да но не от мен.Ето ви теста за бащинство.

Ние му показахме и той ахна.

-Добре деца.Радвам се че споделихте това с мен.Ще приема мерки.Ще я премахна даже няма да си намери място в този град!

-Благодарим ви!

Ние излязохме радвайки се.Добре че днес я нямаше.След училище излязохме на пицария.

-Хора след около 1 седмица завършваме как ви е успеха?

-Добре е при всички.

-Така кой каква професия иска?

-Аз модел!-каза гордо Емили.

-Херург.-каза Джак.

-Режисьор.-каза Джейк.

-Супер!Надявам се да стане.

-А ти какво искаш да станеш?

-Актриса.

Джак ме прегърна и каза.

-Ще успееш скъпа!-и ме целуна.

След пицарията отидохме у Джак.Писахме часове домашни.Гледахме филм.Забавлявахме се...Когато се прибрах мама ме разпита.Разказах и всичко и за Анжела.Тя се хвана по главата.

-Как може това момиче е откачило!

-Точно!

-Трябва да съобщя на майка и!Да я прибере у дома.-тя говори около 20 минути с леля  но разбира се щяла да прибере дъщеря си. 

Вечерях с наще разказвахме си много неща даже и за бъдещата ми професия.

Накрая си писахме по груповия час с Емили Джак и Джейк.Трябваше спешно с Емили да отидем до мола за рокли и обувки и т.н.

На сутринта пак на училище.Закусих оправих се взех ключовете на колата и газ.Днес беше както обикновенно скучно.Тъпо училище допре че свършва.

-Мила кога мислиш да се оженим?

-Като имаме професия...

-Но защо?Вече сме завършили 18.

-Да но сме малки нека минат още 2 години.Няма да те дам на никой споко!

-И аз теб беб!

-Ооо далеч от влюбените гълъбчета!-каза Джейк.

-Вие сякаш не сте.

-Ами да ние също мислим някъде там..

-Супер!

След 1 ден научихме че Анджела се връща при майка си и че вече я няма.Колко бой ще яде.. 

Бележка от автора

Здравейте!И много съжалявам не качвах глава от няколко дена.Вече ще се трудя поне за 2 дена да има по една.Продължавайте да четете.Ако вие интересно можете да оцените разказа много ще се радвам за това!Обичам ви!