Виктория

210 13 0
                                        

Днес беше сряда.Както винаги станахме,закусихме,преоблечехме се за училище..Сутринта татко ни мърмореше...В се спасихме от него....Потеглихме към даскало.Като пристигнахме видях Джак:
-Добро утро!
-Добро утро!-и той ме целуна.
-Забравих да питам как е майка ти?
-По добре! И тя дойде с мен.
-Радвам се!-и на лицето ми се вмъкна едно усмивка.Бяхме на двора седнали двамата.Но изведнъж видях едно лице което никога вече не исках.Виктория?!Доближаваше се с едно друго момиче.
-Здрасти,Джак!-каза бавно,мазно Виктория.И го целуна по бузата.А "прияталката" и я гледаше възхитателно хилейки се...
-Ти пък от къде се взе?!-казах нетърпеливо.
-Не те интересува!
-Напротив да!Джак ми каза всичко!Колко си жалка мислиш че след всичко Джак ще дойде при теб!
-Видях кой е жалък като нямаше като уплашен заек към колата!
-Я се разкарай!-Джак каза в Виктория.
-Имам добра новина за вас!Вече уча в Daily Light!Четито ми!
-Я се разкарай, к*чко!Не Не интересува!
-Ей я не ми викай така!Къде се намираш?Селянка!
-Селянка?Аз?Хахха!Я ела насам!Косата ти е много чуплива май!Я не ти трябва!-Започнах да и дърпам косата тя пишеше като умряла.А аз повтаряйки:
-Ако видя или чуя още веднъж да си  до Джак ще ти скъсам тая тъпа главичка на парченца разбра ли?
-Пусни ме!
-Роз!Спокойно!
Аз я пуснах.А тя се тръгна.По часа по Химия си мен гласа:
-Роз Хевънс!Веднага при директора!
И аз без да кажа нищо тръгнах към кабинета.Знаех за какво става дума-Виктория.Когато влязох родителите ми бяха седнали при директора и ме чакаха.
-Роз!Какво е това поведение!Разочаровани сме!
-Мамо,но!
-Нито дума!Ще говорим вкъщи.
Директора:
-Нека ни разкаже.Искам да знам за да поемам мерки.
Започнах и разказах нещата от до.Защото не исках да се предам на Виктория.Знаех че това и беше планът.Да се проваля.Директорът.:
-По такъв случай ти вярвам ти винаги си казвала истината.Но те предупреждавам недей да нарадаш.Но ще предупредя и Виктория и ще е на 11б и ще преместя Джак в 11а.
-Много ви благодаря!-и заедно с родителите ми излязохме.
-Не е свършил разговорът ни госпожичке.Сега тръгвай за час, вкъщи ще продължим.
След часа разказах всичко на Емили.
-Общ!Тя е луда!
-Явно!
Бях направила всичко за да излезе от живота ни!

АЗ И ТОЙWhere stories live. Discover now