Аз съм Роз...Ето я и моята история...:
Живея в Аляска заедно с родителите си.Срещам се с едно неповторимо момче което променя начина ми на живот.Емили пък изживява нещо толкова непоносимо....Но е толкова силно момиче.Джейк гаджето на Емили....Незабр...
-Джак страх ме е.-започнах да се оплаквам а Джак ме прегърна и каза.
-Спокойно мила ще намерим пътя!Поомоощ!
-Защо не се обадим по телефон?
-Да защо не ни хрумна тази идея?-Джак набра Джейк но нямаше сигнал.
-По дяволите!Няма сигнал!
-Хайде да викаме още!Помоощ!!Джейк Емили!!!
Викахме дълго също и обикаляхме.Вече се бях паникьосала.
Гледна точка-Емили
-Защо още не се върнаха?
-Не знам Емили.
-Странно.Да не се загубили!-Роб скочи на крака.И ние станахме.
-Хайде да ги търсим!
-Да но Роб и Джули стойте тук!Ние с Джейк отиваме да ги търсим.
Гледна точка-Роз
Започнах да дишам дълбоко от страх.Джак се стресна.
-Роз добре ли си?
-Не.Не мога да дишам.
-Ела насам.- той седна и ме взе в ръцете си.Уплашеният му поглед си личеше ужасно.Галеше ме по бузата и казваше.
-Спокойно любима!Ще се оправим.
После се оправих и отивахме назад...Изведнъж видяхме Емили и Джейк.Идваха към нас.Емили тичаше към мен.
-Роз добре ли сте?-ме прегърна и ме огледа сякаш ми беше майка.
-Добре сме.Но Роз и прилуша.-даде инфромация Джак.
-Добре съм.Хайде да се връщаме на палатките стига ми толкова за днес.Пия една бира и лягам.
-Добре скъпа.С мен ще спиш нали?
-Да.-и той ме гушна.По пътя неусетно се спънах на един клон и паднах ударих си ужасно коляното.Потече кръв.
-Роз!
-Добре ли си?-Джак светкавично ме вдигна и исправи.
-Крака ме боли.
-Ще те взема чакай.-той ме вдигна като булка.
-Така ли ще ме носиш?
-Против ли си?
-НЕ!!!-и се засмях.
Като пристигнахме Роб и Джули се исправиха като ни видяха.
-Слава богу върнахте се !Какво и е на Роз??-попита Джули
-Спънах се нищо друго.Спокойно хора добре съм!
Джак ме премести на стола и ми десинфекцира крака.Казах му че ще справя а той нее той трябва да свърши тази работа.Моето момче!
След това пихме по една бира и си разказвахме случи и страшни и смешни.Каквото заварим.
След това дойде време за лягане.Ние с Джак потеглихме към палатката ни.
-Боли ли те кракът?
-Не.-добре съм.
-Радвам се.-усмихна ми се той.
Бях влюбена в усмивката му.Не може да бъде никой като него-красив стилен добър дружалюбен с великолепна усмивка и зъби също и коса тяло.....ВЕЛИКОЛЕПЕН!!!МОЯТ ПРИНЦ НА МЕЧТИТЕ!
На сутринта.
Станах когато изгряваше слънцето.Беше толкова красиво.Сякаш бях в приказка.Макар че бяхме се загубили с Джак си искарахме супер.Защо не останем още един ден?Пиех си от кафето и мислех за красивите моменти.Ето за това се живее.
След няколко минути Емили и Джейк се събудиха.Предложих им тази идея и те не отказаха.Поволин час по късно Джак и останалите се събудиха и те не отказаха само че трябваше да купим още неща за ядене от близък магазин.
-Ние с Емили ще отидем по късно.-казах им.
-Ами добре това ще ни издържи за сега.
Да но да докато се натуткаме стана вечер и ние с Емили решихме вече да тръгваме.Качихме се на колата ми и потеглихме ами беше около 8 и половина и вечерта за нас сега започваше...
Да но като намерихме супермаркета имеше високи огради и трябваше да прескачаме.Изглеждахме по този начин.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Срамота да!!😂😂😂
Влязохме както и да е.Купихме 2 стека бира и вода кафе за ядене чипс ход дог и пържени картофки.
Прибрах ме се отново.И се напихме хаха!Обичайното.
