Точно когато тръгнах де се качвам на шофьорското място чух глад зад себе си.
- Стой..-извика глас, който неможах да разпозная. Обърнах се и видях едно момче на около 20-25 години с черна коса и зелени очи да се приближава към мен. Стоях загледана в фигурата пред мен.
- Елизабет това наистина си ти..
- Познаваме ли се?..- попитах като оглеждах момчето.
- Не ме ли помниш..
- Мм не съжалявам..
- Аз съм Мартин..- когато каза това нещо в мен се пробуди..
- Мартине тили си наистина..
- Да..
Мартин беше моя най-добър приятел от 1 до 8 клас.. После родителите му фалираха и леля Стела се разболя много тежко и умря а по мъка от нея и чичо Бекъм умря. Така Мартин замина при леля си, защото му бе много тежко.. Прегърнах го колкото мога по силно.. Той отвърна на тази моя прегръдка..
- Имашли книжка?..- попитах знаейки че в това мое състояние не мога да карам..
- Разбира се..- отвърна той а аз му подадох ключа за колата. Знаеше адресът, тъй като бе идвал толкова много пъти.. Стигнахме.. Влязохме и му казах, по скоро наредих да вземе от кухнята нещо за ядене.. Преоблякох се в един черен клин и широка бяла тениска. Махнах си грима и слязох при него.. Седнахме на дивана..
- Еее разказвай.. -подканиха го аз защото много ми липсваше...
- Еми след като заминах, започнах да уча там.. Срещнах едно момиче на име Естела..- помислих си колко близко по звучене е до името на майкаму - Предложих и брак, оженихме се.. Много ми липсваше.. Видях онлайн че има ревю и когато прочетох дизайнерът, веднага си купих билет за възможно най близкия полет.. Който се оказа преди няколко часа.. Звъннах на майкати и тя ми каза че днес си на свадба и мястото където е свадбата.. И ето ме тук.. Липсваше ми..
- И ти на мен..
А/Б
Съжалявам че не съм качвала от месец и нещо...
