Днес нямаше да позволя да ми развалят настроението. Качих се при родителите си. Те бяха готови и решихме да излезем по магазините като повиках ме и Джени. Тя обожаваше да пазарува, а й майками я има за своя дъщеря. Обикаляхме до вечерта. Ходихме по магазините, гледахме филм, ядохме в KFC. Забавлявах ме се. Когато се прибрахме беше станало 23:00. Джен остана да спи при нас. Родителите ми решиха да ди легнат и ние последвахме примерът им. Както обикновенно си навих алармата и си облякох пижамата. Тя се състоеше от едни къси гащи и широка тениска.
На сутринта станах и се оправих. Облякох розови къси гащи с бяла риза, обух си кецовете(горе на снимката). Написах една бележка и я сложих на масата.
,,Отивам на работа. В хладилника има храна, ще си дойда към 22:00.
С обич Елизабет!"
Взех си дънкова та раница и излязох. Стигнах 20 минути по-рано от началото на работното ни време. Преоблякох се с униформата и шефа доиде с леко ядосано лице.
- Елизабет появи се най-накрая. Защо не каза на колежката да ми каже ме ще доидеш?
- Нямах ви номера.
- И реши в последния момент че няма да доидеш. Знаеш ли колко трудно ти намерихме заместничка?
- Извинявам се че съм ви поставила в такова положение, но родителите ми се върнаха за няколко дни от Германия и нямаше как да не ги посрещтна.
- Това не е оправдание. Та ти си на 20. Не си на 10 та да посрещаш родителите си.
С това той се обърна и си тръгна. Изкараме извън контрол с това изречение. Да на 20 съм. Върнах се в съблекалнята, преоблякох се с мойте дрехи. Реших да напусна. Щях да си намеря друга работа с разбран шеф. Излязох от съблекалнята като му дадох униформата. Гледаше ме с учудено лице. Тръгнах си, но някой ме хвана за ръката.
- Не прави излишни сцени пак казвам не си на 10. Върни се и се преоблечи.
- Ще правя каквото искам. Не можеш да ми казваш какво да правя.
Одръпнах си ръката и тръгнах. Той се обърна и влезе в ресторанта. Прибрах се. Само Джен беше будна все пак беше 8:00. Разказах и какво се е случило. Тя ме подкрепи и каза че ще излезем заедно да си търся работа. Махнах бележката от масата и написах нова, която поставих на нейно място.
,, Отивам да си търся нова работа. Ще ви разкажа като се върна. В хладилника има храна.
С обич Елизабет :-* "
Джен си облече една сиво с розова рокля с розови кецове. Тръгнах ме да си търся нова работа. След три часа в неуспешно търсене реших че ще работя по колекцията си изцяло.
Когато се прибрах нашите бяха станали и пиеха кафе.
- Миличка каква беше тази бележка. Защо си търси нова работа?- попита ме баща ми.
- Ами напуснах предишната, защото не ми се отразяваше добре да работя до късно.- излъгах го, ако бях казала че съм напуснала заради това че съм отсъствала само за да ги посрещна, щяха да се чувстват виновни.
- Правилно си постъпила.-прегърнах ги. Реших ме да отидем да разгледаме няколко студия за да мога там да се реализирам като дизайнер. Избрахме едно не много голямо студио на два етажа. Купихме и мебели. Едно бюро,една голяма маса, няколко стола, картини, диван, малка масичка, машини за шиене. Също купихме моливи, листа, платове, игли, конци.
Наредихме мебелите. На 1 етаж щеше да е кабинета ми и залата за идей, а на втория машините който щяха да направят реалност моделите. Залепихме обява за персонал. След няма и 2 часа вече имах ме персонал. Прибрах ме се в 21:00 . Майками реши че ще направи нещо за вечеря. Аз се качих в стаята си и си обляхок пижамата.
Получих съобщение от Скот.
Скот: Здравей,Ели ако мога така да ти кажа?
Аз: Здравей Скот, разбира се че може. Е как си?
Скот: Ми може да се каже добре а ти как си?
Аз: И аз съм добре. Е какво правиш?
Скот: Ми правя обяви за свободно място в работата. Ти какво правиш?
Аз: Ми мисля да вечерям и след това да си лягам.
Скот: Добре тогава лека нощ!
Аз: Лека нощ Скот!
Изключих телефона и реших да сляза. Когато слязох меришеше вкусно. На ядохме се и си легнахме. Днес нямаше да си навия алармата, защото все пак аз си бях шеф. Сутринта се събудих към 10:00. Утре нашите щяха да си тръгнат. Влязох да се изкъпя и като бях готова си облякох черна къси панталонки и бял потник с черни кецове. Вързах си косата на не много стегната опашка и бях готова. Слязох и нашите закусваха някакъв сладкиш. Взех си едно парченце от него и една праскова и излязох. Качих се в колата и тръгнах към студиото. Когато влязох вътре всеки изпълняваше някаква задача. Нарисувах няколко модела, обсъдих ме ги и ги осъществихме. Щях да направя ревю. Исках и нашите да са там и затова реших да го направя утре преди да тръгнат. Щяха да пътуват късно вечерта. Трябваше ми време докато намерих модели, сграда в която щеше да се проведе, фризьори, гримьори. Изпратих и покани на гостите. Справих се утре щеше да има ревю. Прибрах се и казах на нашите. Те много се зарадваха и казаха че с удоволствие ще го гледат.
~ На другия ден, малко преди ревюто~
Настанявах гостите. Бях облечена с бяла къса рокля и бели токове с черни камъни по тях. Косата ми беше права. Изведнъж се появи бившият ми шеф.
