Легнах ме си. Все пак утре сме на свадба. Сутринта станахме и се заехме с прическите след като се изкъпахме.(прическата на Катрина качих в предишната глава). Аз си изправих косата, а Джен си направи кок. Оправих ме си грима. Облякох ме се. Катрина беше уникална. Тръгнахме към мястото на свадбата. Докато пътувах ме Кат ме попита.
- Ъмм такова ще ми бъдеш ли свидетел. Джак си намери отдавна един негов приятел, а аз нямам приятели. Ще трябва да танцувате с него.
- Разбира се че да. Няма нужда да питаш. А как се казва приятеля на Джак?..
- Ами не знам. Всички му викат Дейвидсън, така му е фамилията.
- Аха. Окей.
Хмм ще бъде забавно ако е Г-н Дейвидсън. Докато се усетя стигнах ме. Влязох ме в залата. Джак беше в класически черен костюм с бяла риза и черни обувки. Огледах се. Видях го, беше седнал на мястото си. Булката и аз отидохме до там. Джак като видя Катрина, очите му щяха да изкочат.
- Вие Джак приематели Катрина за своя съпруга, да я обичате в най-трудните моменти от живота и докато смъртта ви раздели?
- Да!
- Вие Катрина приемате ли Джак за свой съпруг, да го обичаш в най-трудните моменти от живота и докато смъртта ви раздели?
- Да!
- Ако има някой против този брак да каже сега или да замълчи завинаги.
Пълна тишина. Вие имате ли нещо против?-обърна се към нас
- Не!- отговорих ме и двамата
- Е тогава обявявам ви за съпруг и съпруга. Може да целунеш булката. Джак веднага целуна Катрина. Дадоха ни една книга да се подпишем. Всички ръкопляскаха. Официалната част свърши. Трябваше да танцуваме. Танцувах ме. Телефонна ми звънна. Седеф ми звънеше. Тя ми беше заместник. Беше на 44 години. Излязох и вдигнах.
- Ало.
- Хей Елизабет... Можеш ли да говориш?- попита ме сякаш притеснено
- Еми да... Защо???
- Трябва да ти кажа нещо..
- Слушам те, какво е станало?
- Ами такова разлях кафето си на моделите, които беше нарисувала.- изстреля бързо тя.
Започнах да се смея.
- Ти наистина ли затова си се притеснила?
- Да.
Пак се засмях.
- Аз мислех най-лошото, а ти си разляла кафе върху моделите. Няма нищо та това са копия на моделите, оригинали те са в нас.
- Оххх, успокоих се. Как е свадбата?
- Супер. Катрина и Джак много се обичат и това си личи. Той се е постарал нищо да не липсва.
- Наистина я обича.
- Да, е хайде ще ти затварям че все пак съм на свадба.
- Оххх да вярно, чао.
- Чао.
Влязох и отидох при Джен. Тя веднага ме попита:
- Кой ти звънна?
- Ами Седеф.
- Защо?..
- За да ми каже лоша новина.
- Каквооо??... Какво ти каза?..
- Че е разляла кафе върху копия на моделите.
И двете се засмях ме.
- Сериозно ли това ти каза?...
- Да, беше много притеснена, но като и казах че това не са оригиналните модели се успокои.
- А аз си помислих че някой е умрял.
- И аз същото и казах.
Усетих някой да ме хваща за рамото. Обърнах се и видях жена на около 40.
- Момичета женени ли сте?..- попита тя.
- Не!- отговорих ме и двете едновременно.
- Тогава защо стойте тук. Катрина хвърля букета. Хайде.
Тя ни издърпа. Отидохме и Катрина хвърли букета. Той падна в ръцете ми. Всички ръкопляскаха а аз се чудих това въжможноли е?
