Изведнъж се появи бившият ми шеф. Огледах го беше с черен костюм с бяла риза и черни обувки. Придружаваше една по възрастна дама, можеби беше майка му. Когато ме видя се спря на едно място. Отидох при тях.
- Здтавейте! Добре дошли на ревюто.
- Здравей!-измрънка под носа си Г-н Дейвидсън.
- Здравей мила. Благодаря че ме покани. Надявам се няма проблем че доведох сина си.
- Разбира се че няма проблем. Заповядайте дано ви хареса.
Те влязоха а аз се засмях. За първи път виждах Г-н Дейвидсън в толкова неловко положение. Постоянно е ядосан, но сега беше засрамен все едно. Е както и да е. Ревюто започна и аз се качих на сцената за да представя моделите. На мен ми се стори много кратко време, но свърши и реших да кажа няколко думи.
- Здравейте и благодаря че дойдохте. Над тази колекция работя от доста време. До вчера не усъзнавах колко е важно постоянството, разбирателството и най-важното доверието. Вчера напуснах предишната си работа и след много голямо търсене на работа аз усъзнах че е време да работя сама за себе си. Да правя това в което можеби съм най-добра. Тук е моментът да благодаря на родителите си който ме подкрепяха през всичките тези години макар и от далече. Благодаря на най-добрата си приятелка че беше до мен и ме подкрепяше дори и да грешах а то се случваше често. Искам да благодаря на всички хора който помогнаха това ревю и тези модели да станат реални. Благодаря и на вас че доидохте.
След тази моя кратка реч всички се разотидоха. Само майката на Г-н Дейвидсън остана със сина си. Той излезе понеже телефона му звънна. Реших да отида и да попитам дали няма някъкъв проблем.
- Здравейте. Имали някакъв проблем.
- Не мила просто от отдавна не са ме канили на ревю и реших да го огледам, защото като свърши сина ми ще ме върне в старческия дом а преди да отида там и аз бях дизайнер.-една сълза се спусна от окото и. Прегърнах я.
- Ако искате елате утре ще ви разведа из студиото в което направих тези модели.
- Няма нужда и без това сина ми няма да позволи. Той иска да си върши работата а аз го занимавам с дрехи.
- Не е нужно сина ви да идва. Утре аз ще се грижа за вас.
- Наистина ли?..
- Да разбира се.
-Благодаря ти. До утре тогава.- тя ми помаха и тръгна със сина си.
Е ревюто свърши. Прибрах ме се и нашите се заеха с багажа си, който не беше много. Беше станало 21:00 когато бяхме готови. Качихме се в колата и тръгнах ме към летището като разбира се преобух токовете с кецове и роклята с друга.
- Колкото и да е късно обадете се като стигнете.
- Добре мила.- каза татко
Стигнах ме на летището и зачакахме да извикът пътниците за полета до Германия. Това стана след 2-3 минути. Прегърнах ги. Те се качиха на самолета и излетяха. Аз стоях още малко на летището и си тръгнах. Прибрах се с намерението да гледам филм, но бях много изморена затова си облякох пижамата и си навих алармата все пак утре щях да прекарам деня си с Г-жа Мелиса Дейвидсън. По едно време усетих че телефона ми звънни. Беше татко.
- Ало!
- Ало миличка събудих ли те?
- Не татко. Вие стигнах те ли?
- Да мила.
- Окей татко. Обичам те.
- И аз мила. Лека нощ.
- Лека нощ.
Затвори ми и отново се отнесох в сънища. Алармата ми звънна. Станах и се изкъпах и извърших процедури те в банята. Облякох това(горе на снимката). Бях готова и излязох. Тръгнах към старческия дом. Когато стигнах видях Мелиса да седи на една пейка отпред. Отидох при нея.
- Здравей те.
- Ооо Елизабет. Здравей. Невярвах че ще доидеш.
- Как няма да доида. Е готова ли сте?
- Да разбира се.
Тя стана и тръгнах ме към колата. Днес щеше да е прекрасен ден.
А/Б
Здравейте... Искам специално да благодаря на Iv2002 , която ми помогна с тази глава. Обичам те 😘❤😘
