Облякох ме се и денят започна. Г-н Дейвидсън размести цялата подредба на ресторанта. Уволни няколко ,,ненужни,, души според него и назначи нов готвач на работа. За по-малко от 30 минути ресторанта не приличаше на това което беше. Работното ни време също беше променено. От 9:00 до когато има хора, тоест до към 22:00,23:00. Към 15:40 Джен дойде в ресторанта като клиент. Отидох да я обслужа.
- Какво ще поръчате?-попитах мило тъй като шефа обикаляше да види кой как се справя. Тя забеляза това и каза.
- Ако може едни спагети Болонезе и един студен чай.
- Студен чай праскова или лимон?
- Праскова.
- Разбирасе, веднага.-Тя се засмя както и аз, защото шефа беше в другия край на ресторанта.
Отидох и дадох поръчката на готвача. Той се зае да ги приготвя. Аз занесох на Джен студения чай и тя ме попита какво се е случило тук. Само казах новия шеф и тя ме разбра. След 20 минути и занесох и готовите спагети. Когато беше готова тя плати и ми каза да и звънна когато приключа. Само кимнах. Денят мина по бързо от очакваното. Прибрах се и се изкъпах. Облякох си пижамата и звъннах на Джен. Тя ме попита дали може да доиде да спи в нас. Незнам защо пита като знае че моя дом е като нейн. Дойде след 10-15 минути.
- Е разказвай-започна с въпросите моята най-добра приятелка.
- Няма какво да разказвам имаме нов шеф Г-н Дейвидсън, той промени всичко в ресторанта.
Тъкмо Джен щеше да ми каже нещо, когато телефона ми я прекъсна. Имах съобщение от Скот.
- Хей Елизабет...
Реших да му отговоря.
- Хей Скот.
Нямаше и минута и получих отговор от него:
- Какси? Какво правиш?
- Малко изморена,но добре и нищо интересно, говорим си с моята най-добра приятелка. А ти как си,какво правиш?
- Добре съм и подготвям някой неща за утре. Започнах нова работа.
- Честито.
- Благодаря
Оставих телефона и се заслушах в Джен. Показах и някой модели от колекцията по която работя и и казах че утре трябва да станем рано, защото родителите ми си идват за няколко дни. Стана към 24:40 и попитах Джен дали иска да си лягаме. Тъй като аз си бях облякла пижамата само изчаках тя да се преоблече. Навих си алармата и заспах. Сутринта когато алармата звънна Дженифър се ядоса защото беше твърде рано,но след малко и мина и стана като си облече светло сини дънки с висока талия с един розов потник и едни кецове. Аз станах и си обляках роклята от снимката горе. Взех една малка черна чанта и си облякох едно черно кожено късо яке. Обух черни кецове. Вързах си косата и бях готова. Реших да си взема днес почивка, защото нашите си идваха за няколко дни. Качихме се в новата кола на Джени и тръгнахме към летището. По пътя писах на една колежка че днес ще отсъстване да каже на шефа. Стигнах ме и самолета тъкмо кацаше. Нямах търпение да ги видя. След пет минути ги видях и се затичах към тях за да ги прегърна. Разбира се те отвърнаха на прегръдката. След като се пуснахме майками прегърна и Джен. Попита ни как сме. След като и казахме че сме добре отидохме към колата на Джени. Прибрах ме куфарите в багажника и тръгнах ме към нас. По пътя те ни разказваха много интересни неща. Стигнах ме,свалихме куфарите и Джен си тръгна. Тя знаеше колко ми липсват и затова ми остави да се видим. Телефона ми звънна. Непознат номер. Оставих нашите в стаята и слязох за да говоря.
- Ало!-прозвуча повече като въпрос
- Ало Елизабет аз съм Г-н Дейвидсън. Получих съобщението от твоята колежка че днес няма да доидеш. Така ли?-тона му ме изплаши.
- Да!-отговорих
- Другия път оведомявай по рано за да не изпадаме в такива ситуации.
- Окей!-затворих му, днес нямаше да позволя да ми развали настроението.
