На входната врата имаше букет от рози и картичка. Взех го и отворих картичката.
,, Надявам се розите да ти харесат...
Г-н Дейвидсън"
Влязох и го натопих във ваза с вода. Взех нужните неща и се отправих към студиото. Когато стигнах там, едно момиче ми подаде букет отново с картичка. Отворих я.
,, Букет от прекрасни рози за едно специално момиче. Ще се ожениш ли за мен, Катрина?..
От Джак"
Гледах написаното и осъзнах че букета не е за мен. Извиках името Катрина. Щом букета е пристигнал тук, значи е за някое от момичетата.
- Да аз съм.- пред мен доиде момиче на моята възраст.
- Познаваш ли Джак?- попитах я.
- Да, той ми е гадже. Защо?
- Този букет е за теб.
Подадох и го. Когато прочете картичката щеше да припадне от радост. Веднага звънна на Джак и му каза да. Видях я да плаче седнала в единия ъгъл. Помислих че сълзите са от щастие, но грешах.
- Какво има?... Трябва да се радваш не да плачеш. Ще се жениш..- седнах до нея.
- Точно. Аз нямам родители. Изоставилисаме когато съм била малка. Работя тук за което много благодаря, за да мога да се справям. Но нямам толкова пари за рокля, нито за свадба. Неудобно ми е Джак и родителите му да плащат всичко. - изслушах я. Хрумна ми идея.
- Не плачи. Ние с теб ще направим твоята рокля мечта. А и ще помогна със свадбата. Няма да плащаш нищо. Ако ми обещаеш да ми дадеш две покани за свадбата, това ще бъде моя подарък.
Очите и светнаха.
- Сериозно?..- кимнах - Благодаря, благодаря и разбира се че ще ти дам две покани за свадбата.- прегърна ме.
Отвърнах на прегрътката. Когато се пуснахме, станах и и подадох ръка.
- Хайде да направим роклята мечта.
Тя пое ръката ми и стана. Заехме се с роклята. Когато стана готова беше уникална. Свадбата беше утре. Джак го е бил планувала от половин година. Катрина беше много щастлива. Писах на Джен.
Аз: Джен заета ли си утре?
Получих отговор почти веднага.
Джен: Не, защо?..
Аз: Ами Катрина, едно момиче от студиото утре се жени и взех покана и за теб.
Джен: Окей... Амм чакай нямам подходяща рокля.
Аз: Еми то и аз. Хайде до мола.
Джен: Ок, ще доида да те взема след 15-20 минути.
Аз: Ок..
~~~След 15 минути~~~
Джени доиде и аз си взех нещата за да тръгваме до мола за да си купим рокля. Катрина дойде до мен и ми каза.
- Ъммм исках да те питам понеже чух че отивате до мола за рокли, защо не ги направиш ти по твой модел както направи булченската рокля за мен.
Леле не се бях замисляла. С Джен се спогледах ме и тръгнахме да ги нарисуваме за да могат да станат реалност. Аз нарисувах една синьо-залена къса рокля с цветенца по нея. А Джен нарисува една бяла рокля с тъмно сини орнаменти по нея. Само обувки ни останаха. И все пак отидохме до мола. Аз взех същия цвят токове с черни камъни по тях а Джен бели токове с малко тъмно синьо на тях като роклята.
А/Б
Ще кача роклите в другата глава.
