Всички ръкопляскаха а аз се почудих това въжможно ли е? Жената която преди малко ни попита дали сме женени доиде и ме прегърна.
- Още като те видях в началото знаех че ти ще хванеш букета. А и помежду другото казвам се Джесика. Майката на Джак.
- Аз съм Елизабет?..
- Елизабет, дизайнерката която организира ревю преди няколко дни.
- Ами да.
Прегърна ме.
- Не ме ли позна? Аз присъствах на ревюто. Поканата я беше изпратила за дъщерями-сестрата на Джак, но тя нямаше как да доиде и аз я заместих.
- Аа да сетих се. Надявам се ревюто да ви е харесало.
- Да много ми хареса. Останах удивена от това как едно младо момиче като теб се е заело с това. Попринцип момичетата на твойте години се женят или вече имат деца.
- Аз несмятам все още да се женя, въпреки че хванах букета. Мисля първо да се развия като дизайнер.
- Но гледай да не изпуснеш шанса си. Когато срещнеш любовта и се отдай, а не я поставях на второ място.
- Добре... Благодаря.
- А и уникална рокля. Нямам съмнение че ти си я направила.
- Благодаря... И да аз я направих.
Жената си тръгна. Потърсих Джен или Катрина с поглед и ги намерих да седят на една маса и да си говорят. Отидох при тях.
- Хей.. За какво си говорите?- полюбопитствах аз докато сядах.
- Кати ми разказваше как когато станали гаджета с Джак той и казал че никога няма да облече костюм и вратовръзка.
- Да виж го сега. Той е най-официалния. С костюм и вратовръзка.
- Така и трябва.
Засмях ме се.
- На какво се смеете.- попита Джак който дойде с Дейвидсън.
- Ами разказвах им как като станахме гаджета ти ми каза че никога няма да облечеш костюм и вратовръзка.
- Еми казах го, ама за теб бих направил всичко дори и да съм казал че никога няма да го направя.-каза и целуна Катрина
- Никога не казвай никога.- обади се Дейвидсън.
- Хайде защо стойм тук?.. На свадба сме да се забавлява ме.- отбелязах аз, като използвах това за да се отделече от Дейвидсън.
- Хайде... - казаха двете в един гла и се засмяха.
С Джен и Катрина станах ме. Танцувах ме до късно. След няколко часа краката ни боляха от високите токове. Реших да се прибирам.
- Джен, много ме заболяха краката ще си ходя.
- Добре. Аз ще поостана още малко.
Казах довиждане и на Катрина.
Бях пила малко, а бях с кола. Точно когато тръгнах де се качвам на шофьорското място чух глад зад себе си.
А/Б
Съжалявам че не съм качвала скоро.
