Тук се разказва за Ави Джонсън... момиче от Калифорния!! Тя е най- добра във всичко!! Но ще се преобърне ли двойния и живот на Съвършената и Забравената... И кой ще разбере първи за другото и аз.... Дали голямата и любов ще бъде принца от приказките...
*Тя прекъсна мислите ми! Обърнах се към нея и тя въздъхна... Не знаех как да отвърна на това....*
-Ще ми липсва всичко тук! Ти,природата, парка, отсеченото дърво.... хубавите момчета...- след няколко секунди избухнахме в смях... Решихме да се връщаме.. Взехме същия автобус, но от лежането на земята изглеждахме като блъснати от кола...
Прибрахме се!- Извиках на мама и тя дойде да ме види...
- Здравейте момичета...- Поздрави ни от дивана в хола.- Искате ли нещо?
-Мамо, донеси ни от горещия шоколад със сметана и разбити ягоди... Както ни го правеше като малки.- Ние обожаваме горещия шоколад на мама със сметана и ягоди разбити в блендер...- Ние се качваме в стаята ми...
Там седяхме около 3 часа.. После Сел се обади на техните, че ще спи у нас. Мама ни викна за вечеря.
Сел ме спря като ме дръпна леко за ръката. -Какво има?- Погледнах я разтревожено... -Ще ми липсват импровизираните спагети на майка ти...или по- скоро.. *казваме в един глас* "Импроспагети ала майка ми"- Засмяхме се...
•○●След една седмица●○•
•○●На сутринта●○• Събудих се половин час преди алармата, но чувствах, че съм си отпочинала и затова станах. За да се разсъня влезнах да си взема душ. *под душа* Днес е много тъжен ден... Сел заминава, а аз оставам сама... А сега не се знае, кой ще дойде на неино място...- Докато си мислих това и вече бях готова. Излезнах от душкабината и отидох пред мивката като взех четката си за зъби и пастата... След като излезнах.. С по- малка кърпа започнах да попивам водата от косата си... Попринцип не използвам сешоар, оставям я да си съхне естествено...Отворих дрешника си и избрах това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И вече бях готова и излезнах за училище...
*След училище*
Попринцип свършваме училище в 2 часа, но този път си тръгнахме в 2 и половина... Гадно нали...пффф... Е както и да е...
*у дома* Влезнах с гръм в стаята ми... Хвърлих чантата си на земята и взех една друга чанта.. Също с гръм излезнах от къщата... Отидох до Сел, но нея я нямаше... После спрях едно такси.. Отидох на летището... Там се лутах поне 15 мин. Не можах да я намеря.. Бях в един от коридорите и чух един глас да казва " Първо повикване за полет 383 до Буенос Айрес... Отидох до една служителка и питах накъде да отида за полета.. Тя ми каза. Затичах се.. Видях я в другия край на коридора... Затичах се... Всички ни гледаха.. Строполифме се на земята прегърнати.. След 5- минутно прегръщане... Станах и от хиляда километпа можеше да се забележи, че съм ревала... После чухме пак онзи глас да казва " Второ повиквани за полет 383 до Буенос Айрес.. Тогава и казах.. - Не ми казвай сбогом... А до скоро..- прегърнахме се за последно и аз и дадох онази чанта която взех от вкъщи... - Не я отваряй сега, а когато ти се случи нещо хубаво или си тъжна.- Тя мш кимна и се обърна за полета.. Изчаках докато тръгнаха.. Въпреки, че не ме виждаше аз и махах за чао и и пращах въздушни целувки.. После хванах такси и се прибрах вкъщи..
Малко стана дълга😅😅🙈🙊 Коментирайте, харесвайте, съветвайте и критикувайте... Съжалявам за прявописните грешки..😔 Обичам виии.... Бай💋💋💋
