Новото момче...

120 10 5
                                    

Днес се събудих без аларма и то точно навреме... Какъв късмет... Минаха 5 дена от заминаването на Сел.. Сега се чувствам доста сама.. Сега влезам в банията и се оправям за училище..

Днес реших да разпусна с облеклото и тоалета ми е такъв..

Днес реших да разпусна с облеклото и тоалета ми е такъв

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Тръгнах към училище и по пътя видях едно момче... Той ми беше познат.. С руса коса и сини очи.. Но от къде можеше да ми е познат такъв красавец..

*В училище*

Взех си учебниците от шкафчето и се запътих към класната стая тъй като първия час имахме с класната. Оставих си чантичката и учебниците върху масата и си прибрах слънчевите очила.. Класната влезе...

-Деца имам да ви казвам нещо много важно! То всъщност е добра новина... Имаме нов ученик! *😄*

* Нов ученик!? Да не е онзи сладур който видях на идване??? Дано да не е!*

*Въпросното момче влиза в стаята*

-Деца това е Саул Нани! *😄😄*

*Саул Нани?!? Това име ми е много познато! Но от къде?? Ох, дано класната не го сложи до мен!!*

-Е, Саул намери си място!- след като госпожата му нареди да си намери място той погледна към мен и се запъти към чина ми.

-Може ли?- О, боже очите му!!!
- Да, разбира се! *😊*

Той седна до мен след това си извади нещата за часа..

*Гласът му ми е познат! Ох, не мога да се сетя!!*

Така часовете ни минаха бързо.. Би звънеца за междучасие.. Днес като по чудо часовете ми бяха много интересни и искам още... Чакай малко! Това е Саул! Ще отида да разбера от къде е! Точно така!

-Саул! Здравей!*😊*
-Здравей!
*Мълчание*
-Оу... ъмм... Ави Джонсън..
*ръкостискане*
- Саул Нани, но ти вече знаеш! Приятно ми е!
- И на мен! Ъм.. накъде си??
- На долу..
- Хей и аз съм натам.. Ъм.. Исках да те питам от къде си?
- Милано, Италия... Защо?
- Струваш ми се много познат! Но не знам от къде!
- Честно казано и ти ми се струваш позната! Даже повече от позната!
- Наистина ли? *😇*
*изчервявам се*
- Ходила ли си в Милано?- Саул ме попита и ме погледна, а аз потънах в сините му очи...*😍*
- Да като малка! Сигурно от там те познавам!

Не очаквано бързо стигнахме моята улица! Казахме си чао и аз си влезнах! Веднага отидох в кухнята и погледнах през празореца и видях, че живее до моята къща, само една къща ни дели!

Хейй... Следурчетааа 😘😘😘
Ето нова главаа.. Надявам се да ви хареса.. Съжалявам за забавянето.. Давайте мнение в коментарите и харесвайте...

Бай💗

Другото ми аз Onde histórias criam vida. Descubra agora