Другото ми аз

Благодаря ви! Обичам ви!

Майка ми и баща ми с нетърпение очакваха какво ще им кажа..

-Мамо, татко знаете Саул нали? Той не е от тук, от Италия е. И сега му се налага да отиде в Италия, защото майка му е болна. Може ли да отида с него? Моляя...
-Какво?- възрази ми тате.- Ти знаеш ли колко е далеч Италия? А и да отидеш сама не става.
-Как така сама? Нали съм със Саул?- казах тихо и разтревожено.
-Но мила аз и майка ти не можем да оставим работата тук. И няма шанс да те пуснем сама.
-Хей.. Аз може да отида с нея. По- голяма съм от нея с 8 години, тъй че това ме прави голяма, а и да не забравяме, че ме бива в езика. Мога да си намеря работа.
- Ще го направиш ли за мен?
- Естествено Ави!
-Ще трябва да помисля!- промълви татко.
-О, Ричърд стига. Найстина Ема е много отговорна и мисля, че ще се справи. Хайде моля те... Нека отидат.
- *въздиша* Добре, но се обаждайте. Не ни забравяйте.
-Найстина ли ме пускаш? Благодаря ти!!!♥- Прегърнах го силно, както и останалите.

-Ема. Полета е в четвъртък в три следобед. Аз и Саул ще те вземем в един, защото из летището ще се лутаме поне два часа. Много ти благодаря, че ще оставиш всичко тук заради мен.-прегърнах я.
-Ясно. Не бих те оставила да страдаш, нали знаеш?-след това двете се засмяхме.

-Какоо!!- чу се от вратата. Когато отместих погледа ми видях малкия Джаки, който тичаше толкова силно към мен.
-Джакии извиках и се затичах, като го хванах и го завъртях във въздуха. След това го пуснах долу, за да мога да си говоря с него.- Как си малкия?
-Супер. Ела да ти покажа калния си замък.- и ме задърпа към вратата. Чувах зад мен само как всички повтаряха "Не!"
-Може би малко по-късно Джаки. Дж-джаки?-вече бях притеснена... Стискаше много здраво. Когато стигнахме вратата и той я отвори се появи Саул.
-Хей малчо здравей. Може ли да ти я открадна?-Джаки се обърна към мен.
-Остава за следващия път.
-Обещавам.-погалих го по косата, обърнах се и помахах за чао на останалите.

Влязох в колата на Саул и той ме попита:
-Е, как мина?
-Ами... Да кажем, че няма да съм сама.
-К-как така? Кой ще идва с нас?-каза леко притеснено, неотделяйки поглед от пътя.
-Ема.-казах набързо очаквайки реакцията му.
-Ох, помислих си, че родителите ти ще идват.
-Какво против тях имаш?-сопнах му се.
-Нищо. Но... Няма да можем да имаме време само за нас. Постоянно ще те питат на къде си и цялата работа ще отиде по дяволите.- Беше прав, найстина прав. Можеше, когато бях там да не се интересуват от мен изобщо, но когато отивах в друга държава започваха да се държат като истински родители.

Помня как, когато пътувах до Буенос Айрес да видя Сел за уикенда, че се бяха побъркали от притеснение..

Неусетно бързо стигнахме нашата улица. Слязохме и аз го поканих у нас. Влязохме и оставихме всичко в хола. Отидохме в моята стая.

Аз легнах на леглото и се загледах в тавана. Саул влезе след мен, затвори и заключи вратата.
-Саул какво правиш? Защо заключи?
-Спокойно принцесо, няма нищо да се случи. Просто, за да не влизат натрапници.- после се запъти към прозорците и спусна завесите. Гледаше ме кръвнишки. Аз потърсих Джулая с поглед, но нея я .... НЯМАШЕ?!

Джулая за нищо на света не напуска стаята. Къде е сега? Да не би Саул да я е затворил някъде?
-Саул къде ми е котката?-Без отговор.-Саул попитах те нещо.
Изведнъж сякаш излезе от кръвнишкия си транс.
-Няма повод за тревоги...Тя е в другата стая. В момента спи.
-Какво ще правиш с мен?

Опа, опа, опа... Вижте кой се завърнаа? Моя милост, разбира се. Хдд. Амии... Няма как да оставя тази книга не завършена, за товаааа.... Ето я новата глава. Ще довърша тази история за вас бебитаа..❤❤❤