Другото ми аз

Обичам те!!

След като се разплаках Зейн налитна на бой на Саул.
Зейн НЕ!!- извиках и го блъснах като той се удари в ръба на пейката. Погледнах го злобно (добре че не беше в безсъзнание) хванах за ръка Саул и му казах да тръгваме.

-Хей по- бавно..- каза Саул с насмешка.
-Ти има много да ми обясняваш.- сопнах му се.
-Какво съм направил аз?
- Какво ли не! Хайде ще се разправяме у дома.- задърпах го към входната врата.

След като се настанихме на мекото ми легло и Джулая се сгуши в мен започнахме разговора:

-Е?- погледна ме Саул подканващо, а аз му стрелнах един злобен поглед, докато галех Джу.
-Добре какво толкова съм направил? Кажи и да се здобрим. Не ми харесваш когато си ядосана.
-Добре.- поех си дълбоко дъх и започнах:
Сутринта те видях с едно момиче. Е, не че не ти давам да се виждаш с момичета де, но можеше поне да ми звъннеш да ми кажеш, че няма да ходим заедно на училище. А не да ме оставяш сама. О, и също така, защо днес толкова ме игнорираше? Какво съм ти направила?- обсипах го с тази информация на един дъх.
-О, значи аз съм те игнорирала и стана голям проблем. А това, че други хора ми казват, че говориш какви ли не неща зад гърба ми не е проблем хич нали?- Саул започна да ме вика. Аз се стреснах при казаното.
-КАКВО?! Аз да говоря зад гърба ти? И ти повярва, като найвно кученце така ли? Саул искам да знаеш, че никога и за нищо на света няма да кажа нищо зад гърба ти!
- А защо да ти вярвам?
-Защото съм влюбена в теб!-
О, боже!!! Това как се изплъзна от устата ми! А сега? Какво ще правя?

След изречените думи почервенях като домат, а той погледна надолу. Аз бях на косъм да заплача.

Той ме погледна с лека усмивка и каза:

-Знаеш ли защо се ядосах, когато ми казаха, че си говорила зад гърба ми?
- Защо?- казах с треперещ глас.
- Защото знаех, че моето момиче не е способно на това, а те искат да те натопят.
- Да, но преди малко не твърдеше това!
- Е добре хвана ме! Найстина им бях повярвал! Но това не означава, че една част от мен постоянно ми казваше "Твоето момиче не би го направила!"
-И коя беше тази част от теб, която ти е казала това?
- Любовта ми към теб! Ави влюбен съм в теб!
-Найстина ли? Сериозно ли говориш?
-Даа. По сериозен не съм бил никога..

След това той се приближаваше все повече и повече, повече и повече и накрая се сбъдна желанието ми! Саул вече беше мой! Беше найстина мой! Не беше от онези сънища, в които всичко е прекрасно и после се събуждаш! И всичко отива по- дяволите! Но сега просто се наслаждавам на момента!

Прекрасния момент свърши.. Бавно се отделяхме един от друг неотделяйки поглед един от друг. Аз плувах в сините му очи, мечтаеки винаги да са мои!

-Е, заедно ли сме?- попита Саул.
-А не сме ли?- засмях се и го прегърнах силно!
-Радвам се, че ми повярва! Между другото кой ти е казал това за мен?
-Ами едно момиче с дълга рижава коса и много лунички.
-Сара? Оуу ще види тази долна...- не успях да довърша, защото бях прекъсната от срещата на моите и неговите устни! Ахх пак това усещане. Целува се толкова добре.
Пак се насладих на момента.

-Ще те карам да се ядосваш повече...- гледаше ме с дяволита усмивка.
-Защооо?
-Защото всеки път, в който си ядосана ще те карам да се наслаждаваш на този момент.- И пак ме целуна. Леле обичам го.. ❤ Тази беше кратка. Легнахме на леглото прегърнати! В този момент дойде и Джу и легна межде нас! Почна да мячи да я галим!
Засмяхме се и двамата почнахме да я галим!

Радвам се, че всичко се нареди!
Най- накрая Саул е мой!

Авторска бележка
Харесва ли ви главата? Ако да коментирайте и дайте 🌟. Бъдете свободни да изразите мнението си!💘