Другото ми аз

След една седмица

Толкова съм щастлива... Обичам Саул и той мен, а преди минути разбрах, че Сел се връщааа!!! Супер.. О, боже съвсем забравих да събудя Саул, ще закъснее..

-Саул... Саул ставай!- Бутах го, за да се събуди след това го прегърнах..- Слънчо ставай..
-Добро утро и на теб слънце!- Той ми дари лека и нежна целувка.. Стояхме си прегърнати, но Саул прекъсна тишината- Има нещо, което трябва да ти кажа...
-Какво има?- казах леко уплашена.
-Трябва да се връна в Италия. Мама е болна... Трябва да се грижа за нея.- Каза той и погледна надолу.
-Саул, но така това ще е... Но... Саул не искам да се разделяме...
-Но кой ти каза, че ще се разделяме? Просто ще бъде връзка от растояние.
-Какво??! Саул ти въобще знаеш ли какво означава връзка от растояние??? Няма да стане! Просто ще дойда с теб в Италия...
-Но родителите ще те пуснат ли, защото все пак сме заедно само от  една седмица. -грижливо и спокойно, за разлика от мен ми каза той, докато галеше косата ми.
-Прав си! Днес ще отидем при родителите ми! Ще говоря с тях за това!- отделих се от него и се запътих към гардероба. След дълго и мъчително избиране, накрая реших, че ще облеча къси дънкови гащи и една тениска. Сложих телефона си в джоба на дънковите гащета. Сресах и сплетох дългата кафява коса на съвсем обикновена плитка. Зачаках Саул пред входната врата. След около 2 минути той дойде. Решихме до ходим пеша, защото времето беше хубаво и нямаше смисъл от кола. Не след дълго пристигнахме.

-Слънце аз имам една работа. После може да мина да те взема с колата. Ти само ми звънни.
-Добре слънчо.

Преди да почукам погледнах надолу. Беше ми гадно. Знаех, че съм "Забравената в семейството" и понякога имах чувството, че никой не се интересуваше от мен.
Накрая събрах смелост и почуках. Майка ми ми отвори вратата.

-Оу, здравей скъпа.-Опитваше се, но и личеше колко се преструваше.
-Здравей мамо. Татко тук ли е?
-Авии...- провикна се глас от отвътре.
-Емааа...- избутах майка си и влезнах навътре като се затичах към Ема. Прегърнах я толкова силно.
-Как си? Не съм те виждала от толкова отдавна.- Попитах загрижено Ема.
-Добре съм. Извинявай, че не съм идвала да те видя, просто цялата седмица ми е запълнена. Ходя на училище, после на гимнастика и накрая на работа до късно и нямам никакво време. Попринцип имам само една Неделя, но тогава пиша домашни, вършя си процедури и...
- Уоу, уоу, уоу. Спкойно не ти се сърдя, а и сме квит и аз не съм идвала да ви видя. Къде са Джаки и Лили?- Попитах я, докато ги търсих с поглед.
- Лили е на уроци по танци, а Джаки мисля, че е в задния двор.
-Добре после ще го видя. Интересува ме тате дали е тук и най- важното, дали е трезвен.
-Ами татко май е горе в стаята си. Ще погледна.- отделайки се от мен, тя тръгна по стълбите към втория етаж.

Аз се обърнах и видях, че мама държеше любимия ми десерт, а именно шоколадово суфле. Тя го остави на масата и протегна ръце встрани и каза: Не си мисли, че си забравена! След тези думи в очите ми пробляснаха сълзи, затичах се и я прегърнах.
-Обичам те!- Не помня кога за последно и казах "Обичам те!", но мисля, че беше когато се роди Лили.

Чуха се стъпки слизащи по стълбите. От стълбите се показаха тате и Ема.
-Ави...- толкова нежно изрече името ми.
-Тате?- Той също протегна ръце встрани да го прегърна. И аз го направих.
-Тате трябва да поговорим. Изключително важно е за мен този въпрос.
-Добре нека седнем. Настанихме се на кожения диван, който се намираше в средата на стаята. Аз си поех дълбоко дъх и започнах:

           Авторска бележка
Дам... Пак спрях където не трябва. Е нищо ще чакате следващата😏 Обещавам, че ще я кача по- скоро. Сега ако ви е харесала главата дайте звездичка и коментирайте. ❤